Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Среща на върха ЕС – Западни Балкани

Весела Чернева: Едно е историческа истина, друго – претенции за малцинства и територии

Ако България има амбиции за влияние върху съседите, тя трябва да работи за това – чрез инвестиции, академичен обмен, инфраструктурни проекти

Снимка: europa.eu

Среща на върха ЕС – Западни Балкани в рамките на т.нар. "Берлински процес" – какви са шансовете за реализиране на идеята за единен пазар в Западните Балкани със свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги и кои събития ще повлияят на този процес? Срещата се провежда в условията на българската позиция, че България не е в състояние да приеме предложената преговорна рамка на Република Северна Македония и проекта на декларация към нея. Разговорите днес трябваше да се проведат по видеоконферентна връзка и Бойко Борисов и Зоран Заев да бъдат съдомакини на срещата. Участие взема и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но се разбра, че македонският президент Зоран Заев пътува към София за лична среща с Бойко Борисов. 

Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика, коментира в "Нашият ден":

"Срещата на Берлинския процес няма общо с началото на преговорите със Северна Македония. Вчера имаше среща на външните министри от Берлинския процес. Тя беше съдомакниствана от министрите Захариева и Османи, премина доста гладко и нямаше никакви разговори относно блокиращата позиция на България. Присъстваше и германският външен министър Хайко Маас – основен посредник за решаване на този спор. Маас също не спомена въпроса за блокирането на Северна Македония.

Мисля, че днешната среща на Заев и Борисов обаче ще бъде опит за постигане на пробив и същевременно те ще ръководят и срещата на върха. Но това са две различни писти и става дума за две различни неща."

Весела ЧерневаЗоран Заев обвини България, че нарушава Договора за добросъседство, след като стана ясно, че страната ни ще наложи вето на преговорната рамка за Скопиие

"И двете страни са нарушавали Договора през последната 1 година. И то са го нарушавали с това, че много малко се е случило по този договор. За съжаление в момента изглежда, че има доста страни – щастливи, че преговори със Северна Македония няма да започнат – които се крият зад българската позиция – голямата пречка пред разширяването на ЕС."

Историческата истина – разменна монета

"Историческата истина е обект на спорове на историци. Друг е въпросът за добросъседството, за това как отношенията между страните трябва да бъдат регулирани и развивани, и друг е въпросът за претенциите за малцинства и територии. В момента, в който в Резолюцията на ЕП се появи споменаването на македонско малцинство ОМО "Илинден", аз разбирам защо българското правителство много се издразни от това. Може би това беше последната капка, която накара чашата да прелее. Все пак, добросъседството е нещо, което се гради с времето. То не се насажда със сила. Вярно е, че в момента България държи и хляба, и ножа. Но ако искаме истинска стабилност и истинско добросъседство, за това трябва да се полагат много и ежедневни усилия."

Чернева смята, че ще има някаква договорка все пак преди Съвета по общите въпроси. "Важно е да си дадем сметка от тук нататък какво искаме да постигнем със Скопие, къде искаме да стигнем заедно и да започнем да работим по това – да правим общи проекти, да изпълняваме този Договор, който (в интерес на истината) е много добър документ и може да бъде чудесна основа на разбирателство и за двете страни."

"Ако България наистина има амбиции да има влияние върху нашите съседи, то тогава тя трябва да работи за това – чрез инвестиции, академичен обмен, инфраструктурни проекти – като продължава да бъде гласът на Западните Балкани в ЕС." – категорична е Веселя Чернева.

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Максим Делчев, Ана-Мария Кръстева и Вартануш Топакбашян

Светлината от празниците Ханука за евреите и Рождество за арменците

На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..

публикувано на 06.01.25 в 13:15

Богоявление и Ботев – празник и памет в Калофер

На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът"  в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..

обновено на 06.01.25 в 12:51
Булка от село Рибново

Достъпът до култура в българската действителност

Достъпът до култура е предизвикателство в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор и какво предстои през новата 2025 година – разговор в "Нашият ден" с Янина Танева , основател на "Фабрика за идеи". Танева подчертава пряката връзка между достъпът и..

публикувано на 06.01.25 в 11:42

Голямата тема за новите храни

Отглеждането на насекоми за агроиндустрията все още звучи екзотично в българското общество, но темата за новите храни става все по-актуална. Рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден" представя Мария Александрова , която ръководи проектите за иновации и устойчивост в Nasekomo – високотехнологична компания,..

публикувано на 06.01.25 в 09:43
Богоявление Господне

Празнуваме Богоявление Господне

Днес православната църква чества Богоявление Господне – деня, в който Св. Йоан Предтеча (Йоан Кръстител) покръства Исус Христос в река Йордан. До началото на IV век на Богоявление се празнуват едновременно и рождението на Спасителя и Неговото кръщение, тъй като, по думите на св. Григорий Богослов, Бог се явява на човечеството чрез раждането..

публикувано на 06.01.25 в 09:27