Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Среща на върха ЕС – Западни Балкани

Весела Чернева: Едно е историческа истина, друго – претенции за малцинства и територии

Ако България има амбиции за влияние върху съседите, тя трябва да работи за това – чрез инвестиции, академичен обмен, инфраструктурни проекти

Снимка: europa.eu

Среща на върха ЕС – Западни Балкани в рамките на т.нар. "Берлински процес" – какви са шансовете за реализиране на идеята за единен пазар в Западните Балкани със свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги и кои събития ще повлияят на този процес? Срещата се провежда в условията на българската позиция, че България не е в състояние да приеме предложената преговорна рамка на Република Северна Македония и проекта на декларация към нея. Разговорите днес трябваше да се проведат по видеоконферентна връзка и Бойко Борисов и Зоран Заев да бъдат съдомакини на срещата. Участие взема и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но се разбра, че македонският президент Зоран Заев пътува към София за лична среща с Бойко Борисов. 

Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика, коментира в "Нашият ден":

"Срещата на Берлинския процес няма общо с началото на преговорите със Северна Македония. Вчера имаше среща на външните министри от Берлинския процес. Тя беше съдомакниствана от министрите Захариева и Османи, премина доста гладко и нямаше никакви разговори относно блокиращата позиция на България. Присъстваше и германският външен министър Хайко Маас – основен посредник за решаване на този спор. Маас също не спомена въпроса за блокирането на Северна Македония.

Мисля, че днешната среща на Заев и Борисов обаче ще бъде опит за постигане на пробив и същевременно те ще ръководят и срещата на върха. Но това са две различни писти и става дума за две различни неща."

Весела ЧерневаЗоран Заев обвини България, че нарушава Договора за добросъседство, след като стана ясно, че страната ни ще наложи вето на преговорната рамка за Скопиие

"И двете страни са нарушавали Договора през последната 1 година. И то са го нарушавали с това, че много малко се е случило по този договор. За съжаление в момента изглежда, че има доста страни – щастливи, че преговори със Северна Македония няма да започнат – които се крият зад българската позиция – голямата пречка пред разширяването на ЕС."

Историческата истина – разменна монета

"Историческата истина е обект на спорове на историци. Друг е въпросът за добросъседството, за това как отношенията между страните трябва да бъдат регулирани и развивани, и друг е въпросът за претенциите за малцинства и територии. В момента, в който в Резолюцията на ЕП се появи споменаването на македонско малцинство ОМО "Илинден", аз разбирам защо българското правителство много се издразни от това. Може би това беше последната капка, която накара чашата да прелее. Все пак, добросъседството е нещо, което се гради с времето. То не се насажда със сила. Вярно е, че в момента България държи и хляба, и ножа. Но ако искаме истинска стабилност и истинско добросъседство, за това трябва да се полагат много и ежедневни усилия."

Чернева смята, че ще има някаква договорка все пак преди Съвета по общите въпроси. "Важно е да си дадем сметка от тук нататък какво искаме да постигнем със Скопие, къде искаме да стигнем заедно и да започнем да работим по това – да правим общи проекти, да изпълняваме този Договор, който (в интерес на истината) е много добър документ и може да бъде чудесна основа на разбирателство и за двете страни."

"Ако България наистина има амбиции да има влияние върху нашите съседи, то тогава тя трябва да работи за това – чрез инвестиции, академичен обмен, инфраструктурни проекти – като продължава да бъде гласът на Западните Балкани в ЕС." – категорична е Веселя Чернева.

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18