Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Косвените жертви на пандемията

Не екраните сами по себе си вредят на очите, а дългото взиране

Снимка: Rawpixel

В условията на пандемия технологичните устройства и екраните станаха основно средство за комуникация, работа, учене, забавление. Не е чудно, че все повече хора се оплакват, че зрението им се е влошило по време на затварянето у дома. Повечето хора са убедени, че екраните влияят зле на очите.

Според специалистите обаче, не е точно така. "Знаем, че екраните са безопасни: не те причиняват медицински проблеми на очите", казва Даниел Хардиман-Маккартни, клиничен съветник към Колежа по Оптометрика във Великобритания.

"Като цяло от 21-годишна възраст е доста ясно как ще се развият очите ви през годините, независимо колко време прекарвате пред екран, четете ли на мъждиво осветление и колко близо седите пред телевизора, казва Хардиман-Маккартни.

Всъщност, заради възможността да настроите големината на шрифта, яркостта и конраста, е възможно да ви е по-лесно да четете от екран, отколкото от хартия."

Популярното опасение, е че устройствата излъчват "синя светлина", но на практика те излъчват много по-малки синя светлина от слънцето, и засега няма убедителни доказателства, че вредят.
Светлината от екраните не толкова уврежда зрението, колкото влияе зле на  циркадианния ритъм. Съдържанието, което приемаме чрез екрана, стимулира мозъка и може да попречи на съня като по този начин допринася за усещането, че ползването без мярка на технологиите е вредно за нас. Съветът да приключим с екрана поне час преди лягане е дотолкова меродавен и полезен, че отдавна сме спрели да го чуваме.

В дългосрочен план екраните наистина способстват за увреждане на зрението ни, но не по начините, които очакваме. За децата, чието зрение все още се развива, повечето време, прекарано навън във възрастта от 7 до 11 години, спомага да не развият късогледство. "

Причините са неясни, казва Хардиман-Маккартни. „Истината е, че не разбираме напълно основния механизъм на късогледството. Може да е резултат от интензивност на светлината, физически упражнения, фокусиране върху по-далечни разстояния - или може би комбинация. Но защитният ефект на децата, прекарващи 11 часа или повече на открито седмично, е добре установен - което поражда опасения относно увеличеното време, прекарано на закрито (и неизбежно на екрани) по време на пандемията.

Ако някои от тези промени се задържат - например дистанционно обучение и се съкрати задълго времето, прекарано навън - Хардиман-Маккартни казва, че съществува риск от „бум на късогледство“.

Разбира се, и възрастните не са пощадени. Ако по време на пандемията сте забелязали, че зрението ви се влошава, това може да се дължи на факта, че очите ви се уморени. Още повече ако работите вкъщи, където не разполагате с ергономичен стол, най-често използвате лаптоп или телефон, сложен на кухненската маса и пр.

Съветът е да държите екрана на разстояние между 40 и 76 см от очите си, екранът трябва да е на място, където няма отблясъци от прозореца, а ако успоредно гледате и документи, те трябва да са разположени до екрана, така че да няма нужда да рефокусирате.

С телефоните и таблетите съветът е да ги държите на скута си под ъгъл 90 градуса с раменете, все едно държите книга. Не е добре да се поддадете на изкушението да легнете на леглото или дивана и да държите устройството над главата си - защото това е ужасно за очите ви, защото очният мускул се напряга по-малко, когато гледаме леко надолу, отколкото нагоре.

Ако седим пред екран задълго, казва Хардиман-Маккартни, повечето от нас изобщо не отклоняват поглед. Взираме се на 40-45 см. в продължение на дълги периоди, а това е просто неестествено. Очите ни не са настроени да правят това.

Той се застъпва за спазването на правилото 20-20-20: гледане на нещо на 20 фута (шест метра) в продължение на 20 секунди, на всеки 20 минути - за да си починат очите.
Той предлага да настроите таймер, който да ви напомня да го правите три пъти на час.

Другият му съвет поразява със своята простота: увеличете текста! "Раздуйте кегела до 125%, 150% - това е много по-ефективно за очите ви. Регулирайте и яркостта - малки промени, които могат да донесат голямо облекчение.

И не забравяйте да мигате. Правим го по-малко, когато гледаме екран, който може да причини неудобна сухота. Ако усетите, че очите ви "парят", започнете да мигате принудително известно време, това смазва очите със свеж слой слъзен филм, казва Хардиман-Маккартни, и е наистина прост начин за подпомагане без химикали.“

Източник: Guardian

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем,..

обновено на 12.05.21 в 17:35

На хайван-пазар в Манила

Филипините! За българите това е далечна държава, която влиза в новините само ако я овършее тайфун, разлюлее земетръс или си има първа дама с гибелна слабост към обувки. За западняците архипелагът е източник на безупречна прислуга, покорни съпруги и отдих на копринените плажове на Палау и Боракай. Да, Филипините са всичко това. Но не само. Когато..

публикувано на 12.05.21 в 11:12