"През ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали предходни векове, взети заедно – казва арх. Анета Василева, преподавател по история и теория на архитектурата в УАСГ, част от група WhATA.
Като архитектурен историк, тя се занимава и преподава предизвикващия полюсни реакции период от 1944 до 1989 г. А понеже се оказва, че съвременната ни архитектура дължи много на реакцията срещу соца, а после и на реакцията към прехода, границата се отмества до 2000 г.
"Реакцията към близкото ни минало е важна, а доскоро то не се преподаваше. Близкото минало се разказва трудно, то е проблематично и дискусионно. А всяка нова архитектурна намеса се случва именно в тази среда – създадената през втората половина на ХХ в. И това е показателно. Показва, че не се учим от грешките на миналото. Не познаваме историята достатъчно, за да можем да избегнем грешките, които тя е допуснала.
Например липсва умереност в отношенията към средата, липсва чувствителност към контекста, в съвместяването на локално с глобално – а това прави всяка архитектура силна и ѝ дава самочувствие да излезе на коя да е сцена. Няма добра оценка на мащаба, което може да има и добри страни. Умереността е тайната.
В близкото минало не успяхме да поразим градовете си така тежко, както на други места. Презастроихме градовете си, но има и по-кошмарна градска среда. Това, че сме малки и не особено богати, всъщност продължава да ни спасява от архитектурни ексцесии.
Колкото до утрешния ден и как пандемията пренарежда дневния ред на града, като че ли се опитваме да избягваме от радикалните решения.
Един от големите казуси е дали е дошло времето да се откажем от високата плътност в градовете.
Плътният град, компактният, е по-екологичната опция. Уплътняването на градовете е и логична мярка срещу климатичните промени. Защото климатичните промени са големият въпрос пред градоустройството.
Архитектите са разкъсани между желанието да се върнат към нормалността – да изчакат и да се върнат към посоката, предприета преди пандемията, или да преосмислят всичко издъно.
Еволюционен и революционен подход се бият."
Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова с арх. Анета Василева, Главен герой в "Нашият ден".
Юридическото предаване "Законът и Темида" дава начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В първото издание на рубриката Марияна..
Станислава Рашева от Фондация "Благотворител", която е организатор на конкурса "Млад благотворител", споделя за важността на този инициатива. Вече от седем години конкурсът вдъхновява и обучава учениците от осми до дванадесети клас да бъдат активни и съпричастни към обществото още от млада възраст. Тя посочва, че идеята за конкурса възниква през..
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с безапелационните 968 точки . Това отличие тя получи за нейния поетичен филм "Дървото с некролозите", създаден съвместно с Денис Стоянов и Денислав Маринов. Божана Славкова се занимава с поезия, кино,..
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg