Алън Стюарт Кьонигсберг, известен повече като Уди Алън, се ражда на 1 декември, 1935. "Всъщност съм роден на 30 ноември, – пише той в автобиографията си "Без повод", която предстои да излезе на български до края на месеца. – Но родителите ми променили датата, за да мога да започна на чисто от първо число. Това не ми е осигурило никакво предимство в живота и решително бих предпочел да ми бяха оставили огромен поверителен фонд. Споменавам го само защото по силата на безсмислената ирония, сестра ми се роди осем години по-късно на същия ден", пише Алън и настоява, че критиката и публиката грешат, определяйки го като интелектуален тип режисьор.
"Изумително е, колко често съм бил описван като „интелектуалец“. Това е твърдение толкова фалшиво, колкото и лохнеското чудовище, тъй като аз нямам и един интелектуален неврон в главата си. Необразован и неинтересуващ се от нищо учено, аз пораснах като прототип на тъпака, който седи пред телевизора с бира в ръка и зяпа мача с усилен звук, а на стената си е залепил със скоч плакатчета от „Плейбой“."
Алън е сред режисьорите с щастлива съдба. Попада в киното след успешна кариера като стендъп комик и драматург, чиито пиеси се поставят на Бродуей. Пише сценария на "Какво ново, маце" (1965) и участва с малка роля. Лентата постига изключителен комерсиален успех, но оттогава Алън се заканва да не се захваща с филм, ако няма пълен творчески контрол над него и удържа това си обещание от дебютния си филм като режисьор "Вземи парите и бягай", заснет през 1969-а, до днес, последният му филм "Фестивалът на Рифкин" от 2020. Всяка година от 1969-а насам Алън прави по един филм. Има множество от най-престижните награди за кино, режисура и сценарий и е известен с пълната си незаинтересованост към вече създадените ленти и не посещава церемониите, на които се награждават филмите му.
"Хубавото в правенето на филм е самото правене, творческият акт. Овациите са нищо, пише той в "Без повод". Даже и най-големите похвали не те спасяват от артрит или херпес. И толкова ли е ужасно, че не всички са възхитени от твоята работа? Че някой не харесва твоя филм? Вселената се разпада със скоростта на светлината, а ти се косиш, че някой си от Шибойган не се кефи на твоя киноритъм? Или че госпожа еди-коя-си от Тъскалоса е написала, че си гений и ти ѝ вярваш на преценката и се изживяваш като равен на Рембранд или Шопен? Не си губете времето с маловажни неща."
Уди Алън свири на кларинет от гимназиалните си години и прави турнета из Щатите и Европа с групата си при пълни зали, като е наясно, че не е изпълнител от голяма класа.
Въпреки че е ценен в Европа, малка част от филмите му са снимани там, Алън най-често снима в Ню Йорк и не обича да напуска Манхатън. Героите на филмите му почти винаги са невротични интелектуалци от средната класа и често играе във филмите си.
В автобиографията си твърди, че има негова статуя в Кьонигсберг, Германия, както и в град Овиедо, Испания.
Скандалната навремето пиеса на Иван Теофилов "Поетът и планината" (1963) излиза за първи път като текст 60 години по-късно, като в книгата освен пиесата е отразена и нейната история. Публикувани са отзиви, рецензии и цялата съпътстваща разгромяваща театралнокритическа рецепция, както и спомени на създателите на спектакъла с режисьор Леон Даниел...
Движенческата лаборатория "Ход" е пространство, ръководено от Цвета Дойчева. В нея се провеждат работилници, посветени на танца и движението. Сега там тече цикъл лекции на Николай Колев, които преминават по-скоро като разговори на тема "Тялото в киното". "Еросът и порастването – филми с инициация" беше темата на първата лекция. Сега предстои втората..
Как изглеждат рисунки на Владимир Димитров-Майстора през очите на ученици от специалност "Изящни изкуства" в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в град Варна? За това разказват художникът Георги Кенаров и неговите ученици – Виктория Стоянова, Клементина Савова и Мария Бузева. В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" в..
В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg