Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Диляна Маркова:

Българите мислят за правата на човека като за нещо екзотично и привнесено

Международен ден на правата на човека

Светът отбелязва на 10 декември Международния ден за правата на човека. Подписаната на тази дата през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации след края на Втората световна война. Основната част на Декларацията конституира правото на живот и отхвърлянето на робството; съдържа индивидуалните политически и граждански права; отнася се до свободата на религията, убежденията и изразяването; записани са социални, икономически и културни права.

Поемайки инициативата от Всеобщата декларация, Съветът на Европа създава Конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Тя гарантира правото на живот, свобода и сигурност, както и справедлив процес, гласуване и кандидатстване на избори, свободата на мисълта и религията, свободно изразяване. С Конвенцията се забраняват изтезанията и смъртното наказание, както и нечовешкото или унизително отнасяне към хората.

Диляна Маркова, изпълнителен директор на фондация „Български адвокати за правата на човека“, коментира в "Нашият ден":

Как българинът дефинира правата на човека

"Миналата година направихме една анкета, за да разберем какво един обикновен гражданин мисли по отношение на правата на човека. Положението беше много тревожно. Хората имат едни отвлечени понятия за права на човека, все едно това е нещо, което изобщо не е свързано с нашия живот и средата, в която живеем – като нещо екзотично и привнесено, нещо, което не ни засяга пряко и не е осезаема част от живота ни. До голяма степен това е въпрос и на образование. За българина, според мен, правата на човека остават едно понятие, което те схващат по-скоро като инструмент за оказване на политически натиск."

Пандемията и правата на човека

"Безспорно пандемията и настъпилите с нея ограничения повдигнаха въпроса за правата на човека и докъде може да стигне държавата в ограничаването на упражняването на някои права. По принцип държавата разполага с т.нар. "свобода на преценка", като изключим абсолютните права. Неминуемо тези ограничения засегнаха редица права. Тук възниква и въпросът с т.нар. "уязвими групи" – говорим за хора с увреждания, за деца със специални образователни потребности, за лишени от свобода... – и упражняването на техните права. Въпрос на преценка и на баланс между преследването на едни законосъобразни цели за защита на обществения интерес и общественото здраве срещу личната свобода и упражняването на личните права."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53