Еми Бехар в българското музикално пространство

Във втората част на предаването „Еми Бехар. Животът между бели и черни клавиши“, колеги-музиканти и приятели на голямата пианистка: Малинка Киселова и проф. Огнян Станчев – дългогодишни артист-виолисти в Софийска филхармония, Михайлина Павлова – журналист в БНР и музикологът Нели Кулаксъзова ще ни доверят спомените си за нея.

Еми Бехар и Българското национално радио е тема, която дава простор за специално изследване. Само на 14 години тя изнася рецитал „на живо“ в студиото на Радио София, на 18 – е солист на Камерния радиооркестър под диригентството на Васил Стефанов в  програма с три концерта от Бах, Моцарт и Бетовен. И в следващите години продължава да концертира, вече със Симфоничния оркестър на БНР.

Студийните ѝ записи, съхранявани в Златния фонд и Фонотеката на радиото, са запечатали нейни интерпретации между 1955 и 1955 г.. На творби от Шопен, Шуман, Скрябин, В.А.Моцарт и Бетовен, Лист, Чайковски, Цезар Франк, Шуберт, Сен-Санс, Брамс, Менделсон и Онегер. Концертиното на Артур Онегер е с първа регистрация на запис в България.

Редом с великолепните си солистични изяви, Еми Бехар е  и прекрасен партньор в камерната музика. Свири в дуо с изтъкнатия цигулар Петър Арнаудов, а през 1954 г. заедно с виолончелиста Павел Дойчинов, те сформират „Българско клавирно трио“. Впоследствие мястото на виолончелист в състава заема Владимир Дойчинов.