Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Кр. Вълчев: Инициативата "Европейски университети" – шанс за българските висши училища

Бъдещите евроуниверситети – общи програми, общи дипломи, но с кампуси в различни страни

| обновено на 06.01.21 в 09:24
Красимир Вълчев
Снимка: БГНЕС

Какво представлява и защо е създадена инициативата „Европейски университети“? В часа за образование в "Нашият ден" министърът на образованието Красимир Вълчев обяснява защо е важна инициативата "Европейски университети" – кои български университети ще се включат в нея и по какъв начин ще повиши конкурентоспособността на българските висши училища. На територията на ЕС има около 5000 висши учебни заведения. Само 280 от тях са участниците в тези консорциуми по тази инициатива. Пет български университета бяха одобрени като част от мрежите на „Европейски университети“. Това са: Софийски университет "Св. Кл. Охридски", Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Технически университет - София и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив.

"Факт е, че българските висши училища бяха активни, особено във второто кандидатстване в инициативата, която се финансира и по програма "Еразъм". След нашия призив тази активност намери своя резултат – 5 висши училища бяха одобрени като част от мрежите през 2020 г. Ние живеем в един по-отворен за пътуване, по-глобализиращ се свят. Всички потребяваме повече от най-известните марки търговски продукти. По същия начин и висшето образование е пазар, който се глобализира. По-голяма част от студентите искат да учат в най-големите, най-добрите като репутация училища. 90% от висшите училища по света са малки. Малки са и всички български висши училища на радара на международния пазар на висшето образование, който концентрира търсене в малко на брой висши училища – най-вече американски, британски, китайски. Големите висши училища мултиплицират от ефекта на мащаба и от репутацията, която изграждат в резултат от това, че са по-големи. Това създава проблеми за малките висши училища – дори и във френските и немските, с малки изключения. 

Бъдещите европейски университети няма да бъдат университети, съставени от висши училища, които са в един кампус (както са американските), а университети, които са на мрежов подход – общи програми, общи дипломи, но разположени в различни страни. Един български студент ще може да учи едновременно и в Холандия, и в България, и в Полша, и в Испания по няколко месеца. Това се случва и в момента по "Еразъм". Европейските университетски мрежи са една по-висша форма на интеграция. Това ще направи европейските университети по-разпознаваеми, по-видими на картата, ще утвърди основополагащия европейски принцип на единство в многообразието, ще даде повече образователни възможности на всички европейски студенти. За българските висши училища тази инициатива е шанс да бъдат видими на пазара, да бъдат интегрирани в общото европейско образователно пространство, да привлекат повече студенти от Европа, пък и от съседни страни, нечленове на ЕС." 

За завръщането на малките ученици в класните стаи и детските градини, за очакванията за начина, по който ще завърши тази различна учебна година

"Училищата ни са готови във всеки един момент да превключат както на обучение в електронна среда, така и на присъствено обучение. Вчера видях оптимизъм, надежда, че ситуацията ще бъде по-добра през тази година. Това рестартиране на учебната година съвпадна с началото на календарната година с надеждата, че тя ще бъде по-добра от миналата. Надяваме се, че всички ученици ще могат да се върнат по-скоро в реалните класни стаи. Имаме всички основания да вярваме, че ваксините ще ни помогнат. Науката е която ще ни избави от тази кризисна епидемична ситуация. Сега се връщат учениците от първи до четвърти клас. Имаме медицински изследвания, които показват, че малките деца са в по-малка степен заразители и преносители на вируса – вирусният товар, който излъчват, е по-малък. Това е медицинският аргумент. Образователният аргумент да върнем по-малките деца е, че при тях по-трудно се извършва обучението в електронна среда, не може без пряко взаимодействие с учителя, без родителя. Това, което казахме преди Коледа, остава в сила. Седмица за седмица ще се анализират данните, необходима ни е цяла работна седмица като тази, която започна, да видим среднодневно колко са заболелите, има ли тенденция към подобряване, какъв е ефектът на празниците, за да вземем решение за поетапно връщане на по-големите ученици. Това означава най-рано от 18 януари."


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кметството в село Стеврек

На гости в село Стеврек

Село Стеврек се намира на около 30 километра от градовете Елена, Омуртаг и общинския център Антоново. Разположено е в тясна долина от двете страни на река Стара река и притока ѝ Кара дере. Заобиколено е от високи гористи хълмове. Надморската му височина е около 400 метра. Чиста природа и красиви гледки, спокойствие и тишина, нарушавана само от песните на..

публикувано на 19.06.21 в 07:45

Павол Салай: Правосъдните власти в България не си вършат работата все още

Защо „Репортери без граници“ настояват за разследване финансирането на бившите медии на Делян Пеевски, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Павол Салай с ресор ЕС и Балкани в “Репортери без граници“: „За нас Делян Пеевски е символ на конфликта на интереси и корупцията в медийната сфера в България. Знаем, че той притежаваше,..

обновено на 18.06.21 в 18:26

Доц. Георги Лозанов: Беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си

Кога и в какви случаи се иска право на отговор, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, медиен анализатор, преподавател във ФЖМК и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). „Законът предвижда, че можеш да поискаш право на отговор, ако се чувстваш засегнат от нещо, което е казано или..

публикувано на 18.06.21 в 16:49
Николай Стайков

Николай Стайков: Който влияе върху правосъдната система, има вечен щит от всяко наказателно преследване

Николай Стайков от Антикоруционния фонд представи своето ново разследване "Говорим си с Господ". Първа част от разследването “Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие”. Разказът на Ивайла Бакалова за това кой, как и срещу какво урежда дела в Специализирания съд?  Секретни записки на ДАНС до премиера. Искания за..

публикувано на 18.06.21 в 15:53

Нешка Робева: Много пъти казвах истината и винаги получавах шамарите, но продължавах

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика през последните 25 години на ХХ век.  Като хореограф създава..

обновено на 18.06.21 в 14:56