Двете национални програма на БНР отбелязват своя 50-годишен юбилей. Празникът ще продължи с поредица предавания, които разкриват магията на радиото, подкастът „Радиото помни“ предлага звукови картини, събирани пет десетилетия, а двете дигитални фотоизложби „50 години в 50 кадъра " проследяват живота на програмите. От 4 януари всички национални и регионални информационни емисии на БНР започват с нови, обединяващи сигнали.
В „Мрежата“ разговор за всичко това, а и не само, с програмния директор на Българското националното радио Поля Станчева и с журналиста Еди Емирян.
Да гарантираме устойчиво развитие
Поля Станчева: "Огромната медийна фрагментация, раздробеността на медийното потребление ни поставя като обществена медия в едни нови условия, в които трябва да се борим за нашата аудитория. Ние трябва да предложим на нашия слушател това, което иска да чуе, там където иска да го чуе, и тогава, когато иска да го чуе. Имаме сериозната задача да привлечем младежката аудитория с подходящо съдържание, но и на платформи, които те използват, защото ако ние не останем релевантни на младата аудитория, то няма как да си гарантираме устойчиво развитие и следващото поколение просто ще бъде загубено за нас."
Гласът на Радиото
Еди Емирян: "Гласът на Радиото се е променил, разбира се. И ако преди 50 години „Хоризонт“ даде старт на нова форма на общуване с аудиторията, на един по-пряк контакт с нея, то днес публиката слуша различно. Днес живеем по-бързо и днес чуваме по друг начин радиото, но неговият сигнал както и тогава, така и сега, трябва да достигне до слушателя, изпълнен със съответното съдържание. И по това трябва да се работи."
Поля Станчева: "Съдържанието, което специално програма „Христо Ботев“ предлага, е изключително високо стойностно. То е уникално. Всъщност и двете програми изпълняват мисията на БНР, която трябва да информира, да образова, да забавлява.
В годината, която премина под знака на Covid, медийни анализи показват, че обществените медии създадоха една по-добра и по-защитена реалност, в която аудиторията потърси и намери убежище. Там тя се приюти и скри от пандемията."
Целия разговор можете да чуете в прикачения файл.
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..
Разговор с най-добрия ни състезател по ски алпинизъм Никола Калистрин в ефира на изнесеното студи от Банско на предаването "Нашият ден" представя предизвикателството да изкачи 30 върха на Северен Пирин и подготовката му за олимпиадата. На 5 април тази година той успешно завърши предизвикателството 30Х10. 27-годишният банскалия измина скоростно..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната дейност на града. В разговор в мобилното студио на предаването "Нашият ден" Силвия Терзиева, секретар на читалището, и Елена Калайджиева, организатор на събития, споделиха как се подготвят за..
Д-р Веселин Тенев живее и работи в САЩ, и гостува за втори път в предаването, защото има какво да каже – от конспирациите, през политиката, до сатанизма. Философският проблем на сатанизма и психичното здраве. Докъде водят ограниченията или забраните на удоволствията. За вуду фестивалите, вуду храмовете и българските книжарници от 70-те години...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg