Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната история на слуховете от средновековна България до днес

Снимка: polis-publishers.com

Ролята на слуховете в европейската историята са факт. Първите, които са достигнали до нас, датират още от времето на варварските нашествия на Балканите. Те започват от IV и продължават до VII век и поради липсата на интернет и социални мрежи мълвата и новината са се предавали на ухо, чрез пратеници и съгледвачи. Тези истински или фалшиви вести са въздействали върху решенията на царе и императори, върху тяхното поведение, което не бива да ни учудва. 

Подобни примери за обществената „служба“ на слуховете откриваме в аналите на Първата българска държава, както и в летописите на Второто ни царство, а също и около управлението и смъртта на повечето ни владетели буквално гъмжи от истории, предания, слухове и легенди. Като започнем от хановете Тервел, Крум и Омуртаг и стигнем до царете Симеон, Калоян, Иван Асен II, Ивайло и Михаил III Шишман... 

С една дума – слуховете са част от военната, политическата и религиозната история на средновековното ни отечество, възникнали в резултат на различни драматични събития, възцарявания или неочаквана кончина на даден владетел.

Повече по темата можете да научите от разговорите с историците проф. Петър Ангелов и проф. Никола Г. Алтънков, както и публицистът Калин Тодоров.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Албена и Павел Благеви

Да посрещнеш 68-ия си рожден ден обикаляйки Анапурна

Ако слушате редовно "Покана за пътуване" ще си кажете "Тези хора кога изкачиха връх Митикас в Олимп, кога се върнаха от обиколката на Анапурна". Но това е факт! Албена и Павел Благеви ди дойдоха в София да отбележат 68-ия рожден ден на мъжката половинка от семейството. Дамската отпразнувала същата възраст в планината. Помолих ги да разкажат за..

публикувано на 18.12.24 в 08:35
Доц. Ива Гаврилова

Кожата – огледало на човешкото здраве

Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе акцентът в разговора с доц. Ива Гаврилова. Като опитен хирург нашият гост поясни как да познаем кожния меланом, какви са реалните прояви и симптоматика, как се диагностицира и лекува. Разбира се,..

публикувано на 18.12.24 в 08:28
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова

Българският език – родината, която е винаги с теб

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..

публикувано на 17.12.24 в 13:10
Антон Александров

Антон Александров: Не мисля, че изкуственият интелект скоро ще измести човека

"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..

публикувано на 16.12.24 в 17:30
Нели Керемидчиева

Как "(Не)възможното образование" стана "Възможното образование"

Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..

публикувано на 16.12.24 в 14:15