Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Елена Телбис и честната актьорска игра

Анастасия Лютова, Елена Телбис и Светлана Янчева (от ляво надясно)
Снимка: Елена Ненкова

От месеци Елена Телбис чисти душевния „Боклук“ – този, който се е насъбрал в героините от едноименната ѝ дебютна пиеса, но и този, който доскоро е бил удобно скупчен в самата нея.

Изчистването идва с времето. Представлението е сравнително ново, играе се на сцената на „Театър 199“ от декември, но за Елена процесът по „Боклук“ трае повече от няколко месеца. Всичко започнало със смелото решение да понечи към писането на пиесата. След като с нея печели шестото издание на конкурса за съвременна българска драматургия на името на актрисата Славка Славова и вижда как историята ѝ оживява под режисурата на проф. Ивайло Христов и играта на Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Весела Бабинова, осъзнава, че в писането намира още една възможност да бъде честна с публиката.

Дадох си сметка, че това е нещо, с което действително искам да се занимавам. Аз винаги съм обичала, това е нещо, което винаги ми е доставяло удоволствие, но това, което съм писала, са били такива разни кратки хумористични монолози. Забавлявала съм се с колегите, докато бяхме в Академията, пращала съм разни неща на хора да четата – къси разкази и подобни неща. И за първи път, решавайки да участвам в конкурса на „Театър 199“, така се одързостих някак да си помисля, че мога да напиша история, цяла, и да родя герои и те да са истински живи хора, които ме вълнуват и които, отново казвам, съм се одързостила да си помисля, че биха могли да вълнуват и някой друг. Това ми достави огромно удоволствие.“, сподели във „Време и половина“ Елена Телбис, която е едно от лица в поредицата „Младите в изкуството“.

Тя е с ясното съзнание, че писането, както и актьорската професия, изкискват огромна отговорност и боравят с чувствата и емоциите на хората, но въпреки това – нищо не трябва да е на всяка цена. А ако има нещо задължително, то е да си откровен със себе си и зрителите.

„Винаги съм била изключително вдъхновена от моя учител – проф. Ивайло Христов. Това е човек, който действително е изключително талантлив, освен режисьор и актьор, разбира се, и преподавател. Жестоко щастие е, че успях да попадна в неговия клас. Той винаги ми е казвал нещо много просто, което всъщност е изключително важно и вярно – че работата ни трябва да се върши честно и че винаги си личи, когато това не е така. Аз се стремя, като навляза в процес, действително винаги ми изскача това негово изречение в главата. Какво е това, което аз искам да направя сега?!“, казва още актрисата.

Елена възприема играта на сцената или пред камерата като нещо изключително, като нещо, в което се стреми да вложи себе си, всичко онова, което лично и пряко я касае, за да бъде искрена в работата си. Затова и приема само роли, които я вълнуват и които не изкискват от нея да направи компромис със себе си.

„Боклук“ ще се играе в „Театър 199“ на 4 и 19 февруари, но за магичното и откровеността в актьорската игра, която се случва винаги „тук и сега“, независимо от подготовката и множеството репетиции – може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Срещи с лицата на Дона Стоянова

Изложбата "Лица" на Дона Стоянова, подредена в зала "София" на Столична библиотека, представя 11 скулптурни произведения, фигури в папиемаше и колажи, някои от които авторката е работила повече от три години. Повечето от творбите са създадени по време на пандемията. В този труден период се раждат "лицата" на Дона. Ето какво казва за тях: "Може би,..

публикувано на 13.11.24 в 18:12

Цвети Александрова с трета самостоятелна изложба

Третата самостоятелна изложба на Цвети Александрова се нарича "Феникс". Експозицията представя 37 картини на художничката. Авторката коментира, че на пръв поглед картините са различни, но дълбоко философски всичките са търсене на спасение от рутината на битието. Всяка от тях е родена от нейни лични преживявания и места, които са я..

публикувано на 13.11.24 в 16:52
Весела Вълчева (Тарика) и Захари Бахаров (Али) във филма „Стадото“

"Стадото" на Милко Лазаров открива Киномания

Третият игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото" открива 38-ото издание на Киномания днес, 13 ноември в зала 1 на НДК. Започва 38-ата Киномания "Стадото" разказва за Али и дъщеря му Тарика, които живеят мирно, но изолирано от общността си в българско село. Тарика е започнала да развива "крила на пеперуда" – костно заболяване,..

публикувано на 13.11.24 в 16:15

Започва 38-ата Киномания

Във време на все по-силна поляризация и политическо напрежение световното кино не остава безучастно. Това личи, както сред очакваните претенденти за наградите "Оскар", така и   в селекцията на 38-ото издание на Киномания. "Стадото", с който се открива Киномания на 13 ноември в Зала 1 на НДК, носи ако не пряко политическо послание, то със..

публикувано на 13.11.24 в 15:10

"Празен град" – когато трябва да убиеш брат си, за да продължиш да живееш

Премиерният спектакъл "Празен град" очаква първата си среща с публиката в независимото пространство за култура Yalta Art Room в София. Постановката е на младия режисьор Ахмет Исмаил по пиесата на съвременния драматург Деян Дуковски от Република Северна Македония. Преводът на текста е на Татяна Йолинска. Пиесата, писана през 2007 година, разглежда..

публикувано на 13.11.24 в 07:50