Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Елена Телбис и честната актьорска игра

Анастасия Лютова, Елена Телбис и Светлана Янчева (от ляво надясно)
Снимка: Елена Ненкова

От месеци Елена Телбис чисти душевния „Боклук“ – този, който се е насъбрал в героините от едноименната ѝ дебютна пиеса, но и този, който доскоро е бил удобно скупчен в самата нея.

Изчистването идва с времето. Представлението е сравнително ново, играе се на сцената на „Театър 199“ от декември, но за Елена процесът по „Боклук“ трае повече от няколко месеца. Всичко започнало със смелото решение да понечи към писането на пиесата. След като с нея печели шестото издание на конкурса за съвременна българска драматургия на името на актрисата Славка Славова и вижда как историята ѝ оживява под режисурата на проф. Ивайло Христов и играта на Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Весела Бабинова, осъзнава, че в писането намира още една възможност да бъде честна с публиката.

Дадох си сметка, че това е нещо, с което действително искам да се занимавам. Аз винаги съм обичала, това е нещо, което винаги ми е доставяло удоволствие, но това, което съм писала, са били такива разни кратки хумористични монолози. Забавлявала съм се с колегите, докато бяхме в Академията, пращала съм разни неща на хора да четата – къси разкази и подобни неща. И за първи път, решавайки да участвам в конкурса на „Театър 199“, така се одързостих някак да си помисля, че мога да напиша история, цяла, и да родя герои и те да са истински живи хора, които ме вълнуват и които, отново казвам, съм се одързостила да си помисля, че биха могли да вълнуват и някой друг. Това ми достави огромно удоволствие.“, сподели във „Време и половина“ Елена Телбис, която е едно от лица в поредицата „Младите в изкуството“.

Тя е с ясното съзнание, че писането, както и актьорската професия, изкискват огромна отговорност и боравят с чувствата и емоциите на хората, но въпреки това – нищо не трябва да е на всяка цена. А ако има нещо задължително, то е да си откровен със себе си и зрителите.

„Винаги съм била изключително вдъхновена от моя учител – проф. Ивайло Христов. Това е човек, който действително е изключително талантлив, освен режисьор и актьор, разбира се, и преподавател. Жестоко щастие е, че успях да попадна в неговия клас. Той винаги ми е казвал нещо много просто, което всъщност е изключително важно и вярно – че работата ни трябва да се върши честно и че винаги си личи, когато това не е така. Аз се стремя, като навляза в процес, действително винаги ми изскача това негово изречение в главата. Какво е това, което аз искам да направя сега?!“, казва още актрисата.

Елена възприема играта на сцената или пред камерата като нещо изключително, като нещо, в което се стреми да вложи себе си, всичко онова, което лично и пряко я касае, за да бъде искрена в работата си. Затова и приема само роли, които я вълнуват и които не изкискват от нея да направи компромис със себе си.

„Боклук“ ще се играе в „Театър 199“ на 4 и 19 февруари, но за магичното и откровеността в актьорската игра, която се случва винаги „тук и сега“, независимо от подготовката и множеството репетиции – може да чуете в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Влажна зона“ – разкази за човека на ръба на природата си

Излезе от печат книгата с разкази на Райна Маркова „Влажна зона“. Изданието дължи заглавието си на едноименната новела която сблъсква изкуството с трилъра и философията с първичната човешка природа. Същият този конфликт приема и други лица зад розовите като Бургаските солници корици на книгата. Телесното, зловещото, гротескното, но и..

публикувано на 09.05.21 в 10:25
Димитър Кабаков, директор на общински театър „Любомир Кабакчиев“

Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък вече има собствена театрална сграда

След като дълго време театралната трупа в Казанлък нямаше собствена сграда, на която да се изявява, то вече има преустроена собствена театрална зала, от бившата общинска кинозала. Първото представление, което се играе на новата сцена е премиерното „Чудомирови радости и неволи“. Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък ще изгрее премиерно..

публикувано на 09.05.21 в 08:35

„Порталът“, с който зрителите могат да пътуват във времето

След като дълго е пътувал назад във времето физикът и пътешественик доц. Димо Троянов - Джингиби, който единствен носи знанието за „Порталът“, за първи път се озовава в своята София 40 години напред. Това от своя страна дава възможност на племенника му – криминалният психолог Крум Бонев, да се пренесе в 1979 година, за да осуети убийството на една..

публикувано на 08.05.21 в 17:35
Калина Христова

Калина Христова: Илюстрирам в дълбочина човешката душа

„Преобразяване“ – и в преносния и в буквален смисъл е същността на самостоятелната изложба на художничката Калина Христова, която можете да видите в галерия „Литъл Бърд плейс“. Преобразяване, защото продължава визуалните изследвания на авторката в областта на портретната рисунка, навлизайки още по-дълбоко в силните преживявания и човешките емоции в..

публикувано на 08.05.21 в 10:05
Петър и Георги Папакочеви

Сенките на забравените прадеди

„Сенките на забравените прадеди“ е възможна гледна точка към албуми, кутии или кашони със стари фотографии. Когато обаче фотографските архиви прехвърлят личното пространство, когато в тях се съхраняват забележителни състояния на забележителни личности, направени по забележителен начин, „прадедите“ придобиват статута на иконни образи, персонажи от..

публикувано на 07.05.21 в 19:45