Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Елена Телбис и честната актьорска игра

Анастасия Лютова, Елена Телбис и Светлана Янчева (от ляво надясно)
Снимка: Елена Ненкова

От месеци Елена Телбис чисти душевния „Боклук“ – този, който се е насъбрал в героините от едноименната ѝ дебютна пиеса, но и този, който доскоро е бил удобно скупчен в самата нея.

Изчистването идва с времето. Представлението е сравнително ново, играе се на сцената на „Театър 199“ от декември, но за Елена процесът по „Боклук“ трае повече от няколко месеца. Всичко започнало със смелото решение да понечи към писането на пиесата. След като с нея печели шестото издание на конкурса за съвременна българска драматургия на името на актрисата Славка Славова и вижда как историята ѝ оживява под режисурата на проф. Ивайло Христов и играта на Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Весела Бабинова, осъзнава, че в писането намира още една възможност да бъде честна с публиката.

Дадох си сметка, че това е нещо, с което действително искам да се занимавам. Аз винаги съм обичала, това е нещо, което винаги ми е доставяло удоволствие, но това, което съм писала, са били такива разни кратки хумористични монолози. Забавлявала съм се с колегите, докато бяхме в Академията, пращала съм разни неща на хора да четата – къси разкази и подобни неща. И за първи път, решавайки да участвам в конкурса на „Театър 199“, така се одързостих някак да си помисля, че мога да напиша история, цяла, и да родя герои и те да са истински живи хора, които ме вълнуват и които, отново казвам, съм се одързостила да си помисля, че биха могли да вълнуват и някой друг. Това ми достави огромно удоволствие.“, сподели във „Време и половина“ Елена Телбис, която е едно от лица в поредицата „Младите в изкуството“.

Тя е с ясното съзнание, че писането, както и актьорската професия, изкискват огромна отговорност и боравят с чувствата и емоциите на хората, но въпреки това – нищо не трябва да е на всяка цена. А ако има нещо задължително, то е да си откровен със себе си и зрителите.

„Винаги съм била изключително вдъхновена от моя учител – проф. Ивайло Христов. Това е човек, който действително е изключително талантлив, освен режисьор и актьор, разбира се, и преподавател. Жестоко щастие е, че успях да попадна в неговия клас. Той винаги ми е казвал нещо много просто, което всъщност е изключително важно и вярно – че работата ни трябва да се върши честно и че винаги си личи, когато това не е така. Аз се стремя, като навляза в процес, действително винаги ми изскача това негово изречение в главата. Какво е това, което аз искам да направя сега?!“, казва още актрисата.

Елена възприема играта на сцената или пред камерата като нещо изключително, като нещо, в което се стреми да вложи себе си, всичко онова, което лично и пряко я касае, за да бъде искрена в работата си. Затова и приема само роли, които я вълнуват и които не изкискват от нея да направи компромис със себе си.

„Боклук“ ще се играе в „Театър 199“ на 4 и 19 февруари, но за магичното и откровеността в актьорската игра, която се случва винаги „тук и сега“, независимо от подготовката и множеството репетиции – може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Връчиха наградите от международния литературен конкурс "Изящно перо 2024"

Преди дни Салонът на българската култура и духовност в Чикаго официално връчи Грамотите и наградите от международния литературен конкурс "Изящно перо 2024".  Конкурсът "Изящно перо" е по идея на Снежана Галчева от Чикаго, председател на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и инициатор на Салона за българска култура и..

публикувано на 11.07.24 в 17:30

Предопределено ли е кой ще се огледа в "Огледалото на вярата"?

В 2004 г. генетикът Дийн Хеймер публикува книгата си "Генът на Бога", в която твърди, че съществува ген, който предопределя доколко човек ще е склонен да търси духовното, трансцедентното и вярата. Според него, при някои хора влечението към религията е вродено.   В "Огледалото на вярата" артистичното обединение УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег..

публикувано на 11.07.24 в 16:04

Изкуството в градска среда и слоновете в стаята

С изразът "слонът в стаята" на английски наричат темите, които по някаква причина остават необговорени и мълчаливо доминират разговора. Такива теми невинаги могат да бъдат облечени в думи, но пък добре захранват изкуството с нужното вдъхновение, а и винаги има нужда точно те да бъдат адресирани. "Девет слона" е лятна програма за изкуство в..

публикувано на 11.07.24 в 15:30

"Заплаха от ракети" – а животът продължава да тече

Как се живее под постоянната "Загроза балiстики" в Украйна питат двама млади български артисти – художничката Лекси Фльор и режисьорът Лазар Въздухарев. За да си отговорят на този въпрос, те не разчитат на въображението си, а се качват в поочукан кабриолет и потеглят към страната, в която от повече от две години се сипят ракети. Резултатът,..

публикувано на 11.07.24 в 14:51

Романът "Капризно лято" – за опитни читатели с чувство за хумор

Малък провинциален курорт и лятна скука – докато не се случва едно вълнуващо събитие. "Капризно лято" е роман, написан преди почти 100 години от чешкия писател Владислав Ванчура. Романът е безкрайно увлекателен и свеж, по думите на издателката Десислава Желева. Преводът от чешки е дело на Васил Самоковлиев, а илюстрациите в книгата са на чешкия..

публикувано на 11.07.24 в 14:26