От месеци Елена Телбис чисти душевния „Боклук“ – този, който се е насъбрал в героините от едноименната ѝ дебютна пиеса, но и този, който доскоро е бил удобно скупчен в самата нея.
Изчистването идва с времето. Представлението е сравнително ново, играе се на сцената на „Театър 199“ от декември, но за Елена процесът по „Боклук“ трае повече от няколко месеца. Всичко започнало със смелото решение да понечи към писането на пиесата. След като с нея печели шестото издание на конкурса за съвременна българска драматургия на името на актрисата Славка Славова и вижда как историята ѝ оживява под режисурата на проф. Ивайло Христов и играта на Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Весела Бабинова, осъзнава, че в писането намира още една възможност да бъде честна с публиката.
„Дадох си сметка, че това е нещо, с което действително искам да се занимавам. Аз винаги съм обичала, това е нещо, което винаги ми е доставяло удоволствие, но това, което съм писала, са били такива разни кратки хумористични монолози. Забавлявала съм се с колегите, докато бяхме в Академията, пращала съм разни неща на хора да четата – къси разкази и подобни неща. И за първи път, решавайки да участвам в конкурса на „Театър 199“, така се одързостих някак да си помисля, че мога да напиша история, цяла, и да родя герои и те да са истински живи хора, които ме вълнуват и които, отново казвам, съм се одързостила да си помисля, че биха могли да вълнуват и някой друг. Това ми достави огромно удоволствие.“, сподели във „Време и половина“ Елена Телбис, която е едно от лица в поредицата „Младите в изкуството“.
Тя е с ясното съзнание, че писането, както и актьорската професия, изкискват огромна отговорност и боравят с чувствата и емоциите на хората, но въпреки това – нищо не трябва да е на всяка цена. А ако има нещо задължително, то е да си откровен със себе си и зрителите.
„Винаги съм била изключително вдъхновена от моя учител – проф. Ивайло Христов. Това е човек, който действително е изключително талантлив, освен режисьор и актьор, разбира се, и преподавател. Жестоко щастие е, че успях да попадна в неговия клас. Той винаги ми е казвал нещо много просто, което всъщност е изключително важно и вярно – че работата ни трябва да се върши честно и че винаги си личи, когато това не е така. Аз се стремя, като навляза в процес, действително винаги ми изскача това негово изречение в главата. Какво е това, което аз искам да направя сега?!“, казва още актрисата.
Елена възприема играта на сцената или пред камерата като нещо изключително, като нещо, в което се стреми да вложи себе си, всичко онова, което лично и пряко я касае, за да бъде искрена в работата си. Затова и приема само роли, които я вълнуват и които не изкискват от нея да направи компромис със себе си.
„Боклук“ ще се играе в „Театър 199“ на 4 и 19 февруари, но за магичното и откровеността в актьорската игра, която се случва винаги „тук и сега“, независимо от подготовката и множеството репетиции – може да чуете в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..
Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..
"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието. Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..
По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg