За невидимото в човешката култура от гледна точка на съвременността, съществува ли то, и ако съществува, защо не виждаме много нещата в културно-исторически план.
Темата коментира доц. Веселина Вачкова, историк и културолог, в “Нашият ден“.
“Разбира се, че съществува невидимото, но трябва да се направи веднага едно уточнение. Без това, което е невидимо в човешката култура, видимите изяви на културата, просто не биха съществували. Културата е една органична цялост и всеки опит да разделим мотивите, т.е невидимото от резултатите, т.е. видимото, водят само до едни много повърхностни, ако не и до много неверни изводи.“
“Да вземем днешния ден – какво знаем и какво не знаем за него“, пита още доц. Вачкова и посочва:
“Днешният ден, за повечето българи, които все още имат връзка със земята, е един ден, който до такава степен е свързан с културата им, че те дори не се замислят какво е точно и защо точно го правят днес. Днес е св. Трифон, както знаят всички. За масовия българин обаче, днес не е св. Трифон, а той е на четиринадесети, по стария календар, неизвестно защо се чества на четиринадесети. И голямата заигравка е – дали да честваме св. Трифон, или да честваме св. Валентин. Ето едно невидимо равнище на културата. Какво е това невидимо равнище? Ами, кой е направил така, че всички да мислим, че св. Валентин е наш празник, наша дълбока духовна традиция. Дори го противопоставяме на една чужда традиция, колко е чужда, това е съвсем друг въпрос. И същевременно българите в момента да спазват традициите, но да нямат достатъчно ясно представа какво е породило тези толкова силни традиции. Дали са само свързани с християнството, т.е с раннохристиянския мъченик Трифон, или имат далеч по-дълбоки корени“.
Объркването в празничния ни календар
“Без объркване, особено след години на такава закостенялост, просто няма как да се стигне до ново подреждане. Как се появява празникът Трифон Зарезан – той се появява с решение на партията през 1962 г., дотогава Трифон Зарезан няма. Има, разбира се, честване на св. Трифон по същия начин, по който се чества и Трифон Зарезан, и никой никому не е обяснил защо става така. Става така по ред причини, които са свързани с опит да се създава културно наследство на българите през 60-те и през 70-те, но това нещо с изкуствени мерки просто не се получава. За да видим как функционира тази празник, първото е най-елементарното – с какво ние свързваме св. Трифон, с какво църквата свързва св. Трифон и как се празнува празникът? Поначало във всеки празник най-основното е да видим кои са централните думи. В празника на св. Трифон има две централни думи – "лоза" и "вино". Това са две думи, с които до такава степен сме свикнали, че изобщо не се запитваме откъде и как са се появили в нашия език.“
Още любопитни подробности от етимологията на думи като – "вино" и "лоза", както и повече за образа на св. Трифон, можете да чуете от звуковия файл.
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и най-дребната физическа активност. Посещаваме гимнастически и фитнес салони, тренираме с треньори, съветваме се с признати и непризнати от науката експерти. В същото време се задъхваме от относително..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да засилим имунитета си, или е най-добре да не пречим на тялото си да ни пази от самите нас? Кои от носещите стълбове на могъщата уелнес индустрия лежат върху научни основи и кои върху митове и..
В ефира на "Нашият ден" Палми Ранчев, български поет, белетрист, сценарист, състезател и треньор по бокс, коментира олимпиадата в Париж. Той сподели, че може би от дете следи олимпиадите и смята, че тази в Париж е невероятна. Според него, всяка следваща олимпиада показва човека и хората в по-добра светлина . Откриването бе свързано с..
По време на горещите летни дни е важно да се полагат специални грижи за домашните любимци, за да се гарантира тяхното здраве и комфорт. Според д-р Надежда Мечева, ръководител на клиниката за бездомни животни към фондация "Четири лапи“, големите горещини могат да бъдат особено опасни за животните. Тя подчертава, че трябва да сме внимателни с..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg