Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Трябва ли да се плашим от близкото бъдеще

Утопиите и антиутопиите предстоят

| обновено на 02.02.21 в 11:05

Възможната антиутопия на 30-те години на XXI век – в дните, в които в една друга страна абортите са забранени въпреки обществената реакция, а в нашата разбираме, че публичните средства се използват без граждански контрол, дните, в които пътуванията все повече се ограничават, а глобализацията изглежда все по-невъзможна. Трябва ли да се страхуваме от възможното близко бъдеще? Един доклад на "Прозрачност без граници" сочи, че коронавирусът се използва, за да се пречи на гражданския контрол. В същото време публичните средства се изразходват непрозрачно, неефективно, с формално изпълнение на закона – заобикаляне или нарушение на правилата за обществените поръчки, неглижиране на социалните системи, като здравеопазване и образование. 

Темата коментират в "Нашият ден" философът Станимир Панайотов и познавачът на информационната реалност, преподавателят по научна фантастика в СУ, Александър Попов:

Станимир Панайотов: "Всеки проект за утопия е нещо невъобразимо. Литературното въображение е чудесно, но то трябва да бъде пресечено с нещо, което искаме. Струва ми се, че живеем в сравнително антиутопично време – времето на утопиите в момента не тече. Антиутопията е нещо сравнително потискащо. И ако днес се усещаме потиснати, това е индикатор за нещо антиутопично в сегашността. 

Ситуацията, в която се намираме ние и нашето въображение за настоящето и бъдещето, е до голяма степен написана от финансовия капитал, който владее глобално. След 2007-2008 година, когато се спука финансовият балон в САЩ и в целия свят, започнаха нещата да изглеждат по-апокалиптично. Що се отнася до пандемията и как тя се управлява, това, което предстои – имунните ни системи ще се превърнат в субект, т.е. ние, като личности, ще престанем да съществуваме като нещо важно, като лигитимни хора и личности със съдби, доколкото имунната ни система ще се превърне в някакъв вид паспорт. Това няма толкова общо с теорията на конспирацията, а с това, което в хуманитаристиката се нарича биополитика. Пандемията ускори една тенденция, която присъства в научната фантастика още от филма "Гатака".

Ние, българите, имаме странната привилегия да сме психически подготвени за някои от случващите се неща – лошо управление, хаотичен мениджмънт на здравната система... Това, което може да ни изкара, е този закодиран славянски песимизъм. Утопиите и антиутопиите предстоят."

Александър Попов: Ние трябва да продължим да бъдем човеци. В този смисъл ние вече сме постчовеци – променяме се технологично, културно и т.н. В момента антиутопията и дистопията, в която живеем, е климатичната криза. Това е най-големият проблем, който вече оформя нашето настояще. И ние трябва да се справим с този проблем. Антиутопията всъщност е тезата, че утопията е невъзможна – че не можем да изградим един по-добър свят заедно. Дистопията, за разлика от антиутопията, е просто един лош свят. Антиутопията е доста по-целенасочена атака срещу утопията." 

В звуковия файл можете да чуете коментарите на Станимир Панайотов и Александър Попов, откъс от есето на Манол Глишев и откъс от пиесата "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес, драматизация – Майя Динева – от Златния фонд на БНР.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Познаваме ли основните си права

Само преди дни се състоя семинар на тема как да подобрим приложението на Хартата на основните права на Европейския съюз на национално ниво. Едно изследване на основните права на ЕС от края на ноември 2019 г., за осведомеността за Хартата на основните права на ЕС в държавите-членки, установи изключително ниски нива на познаване на..

обновено на 14.05.21 в 12:32
Експрокурорът, адвокат Захари Генов

Адв. Захари Генов: Подялба на наследствена земя

Адвокат Захари Генов отговаря на въпрос, зададен от слушателка на БНР в предаването “Законът и Темида“. Красимира Николова от София поставя следния казус: За наследствена земя в гр. Кнежа има решение на Поземлена комисия, което е позитивно. За наследниците на трима братя, между които е и тя, и отказ от Поземлената комисия за тези..

публикувано на 14.05.21 в 12:29
Националната астрономическа обсерватория “Рожен“

Обсерваторията “Рожен“ отново отваря врати за посетители

Националната астрономическа обсерватория “Рожен”, която през настоящата година отбелязва 40 години от своето създаване, отваря врати за посещения на 14 май. До 31 май дневните посещения, които включват обиколка и беседа в кулата на 2-метровия телескоп, ще се извършват на всеки кръгъл час от 10.00 до 16.00 часа в дните от четвъртък до..

публикувано на 14.05.21 в 11:12

Израело-палестинският конфликт: Поредна ескалация на напрежението

Конфликтът между Израел и палестинците се задълбочава – от една страна, с ракетните нападения от Ивицата Газа, от друга, с размириците в израелските градове.  Израел обяви, че е бил обстрелян с 1600 ракети от Ивицата Газа. Израелските сили нанасят удари по позиции на групировката “Хамас“ и обмислят провеждането на сухопътна операция...

публикувано на 14.05.21 в 10:09

Служебният кабинет – заявка за експертно управление

Отново имаме седмица, наситена със значими политически събития и рокади? Какво илюстрира служебният кабинет? Каква заявка дава селекцията на експертите в него? Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Татяна Буруджиева , политолог и преподавател. "Ако съдим от състава на служебното правителство, опитът е да се сложат на постове хора,..

публикувано на 14.05.21 в 08:58