На 27 януари светът за 16 път отбеляза Международния ден на паметта на жертвите на Холокоста.
Избран е защото на този ден през 1945 г. Червената армия влиза в концентрационния лагер "Аушвиц", където хиляди евреи са намерили смъртта си.
Наистина гоненията срещу тях достигат върха си през годините на Втората световна война, но началото им се крие назад във вековете – от годините на Вавилонското робство, минава през Средновековието, през Кристалната нощ, през концлагерите, а отеква и днес под формата на атентати.
Човечеството, стресирано от пандемията, сякаш забравя за важните неща в живота – уроците на историята. А един от тях е, че, който забравя грешките и не се учи от нея, е осъден да повтори тези грешки. Тях с всичките им ужаси – трябва да помним! И да не спираме да повтаряме и да работим това срамно деяние да не се повтаря „Никога вече!“.
С тези думи завършва всеки разговор за геноцид, за масово изтребление, за Холокост. Но този път с тях и започва разговорът в „Познати и непознати“ с д-р Максим Бенвенисти – директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом". “Не само да говорим! Трябва да не спираме и да помним, да говорим колкото може по-високо и да действаме срещу всички, които се опитват да отрекат както Холокоста, така и всички практики на геноцида“ – каза той.
Чуйте останалото в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg