Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Катя Костова, „Арт театър“ и празникът на българщината

Снимка: архив на Катя Костова

Дали наистина познаваме нашата култура? Какво правим, за да я опознаят и разберат по-добре децата на България? Представяме ли я достойно по света, за да събудим интереса на чужденците и те да искат да се докоснат до нея? Загнездени в съзнанието на Катя Костова, тези въпроси провокират желание у нея да популяризира българската култура зад граница.

Катя КостоваГодината е 2016-а, Светослав Светославов-Славето представя изложба в Българския културен институт в Берлин. Там, между картините и общуването с българското изкуство, Катя осъзнава, че българите в чужбина не са по-различни от нея, че и те припознават принадлежността си към България най-силно чрез музиката, книгите, филмите, театъра и българските творци. И си задават същите въпроси.

Там и точно заради това се ражда идеята ѝ да създаде „мрежата от хора, които изповядват еднакви ценности, поддържат атмосфера на доверие и любопитство към случващото се в българската култура днес“. От пет години насам тази мрежа носи името „Арт театър“. Чрез нея редица представления в Берлин, Мюнхен и Хамбург пълнят зали и карат публиката да жадува за случващото се на сцената.

„Това, което правим, е един празник на българщината. Лично аз така го възприемам и ми харесва да бъде така“, сподели в ефира на „Време и половина“ Катя Костова.

Хобито си, както тя нарича магията „Арт театър“, Катя финансира изцяло със собствени средства, с любов и подкрепата на семейството. Не окачва помощ от институциите, макар и да получава подкрепата и вниманието им – през 2018 година тя беше наградена с грамота от Министерството на културата за принос в популяризирането на българската култура.

Катя прави всичко заради емоциите, с които я дарява изкуството и най-вече театърът, и заради публиката. А най-голяма емоция в последно време ѝ носи нейното бижу – форматът „Известни актьори четат съвременни български автори“. Той печели все повече популярност. Според Катя, защото потребността от българска литература, която сънародниците ни в чужбина изпитват, става все по-голяма.

Мария Лалева, Татяна Лолова, Катя Костова и Елица Пенова
„И трите проекта на „Арт театър“ – и „Арт театър“, и „Арт кино“ и „Известни актьори четат съвременни български автори“ – всъщност са проекти, които са насочени наистина към смисъла, към това хората да разбират посланията на културните дейци в България и да могат да съпреживеят това, което съпреживяват българите, когато влязат в театралната зала или когато се докоснат до едно литературно четене“, допълни още Катя.

Тя смята, че тези срещите с българската култура, които „Арт театър“ организира, са срещите с България, от които българите в чужбина имат най-голяма нужда.

За тази нужда, за добрите практики на популяризиране на културата ни зад граница и за силната емоционална връзка на българите с нея Катя Костова разказва в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Влажна зона“ – разкази за човека на ръба на природата си

Излезе от печат книгата с разкази на Райна Маркова „Влажна зона“. Изданието дължи заглавието си на едноименната новела която сблъсква изкуството с трилъра и философията с първичната човешка природа. Същият този конфликт приема и други лица зад розовите като Бургаските солници корици на книгата. Телесното, зловещото, гротескното, но и..

публикувано на 09.05.21 в 10:25
Димитър Кабаков, директор на общински театър „Любомир Кабакчиев“

Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък вече има собствена театрална сграда

След като дълго време театралната трупа в Казанлък нямаше собствена сграда, на която да се изявява, то вече има преустроена собствена театрална зала, от бившата общинска кинозала. Първото представление, което се играе на новата сцена е премиерното „Чудомирови радости и неволи“. Общинският театър „Любомир Кабакчиев“ - Казанлък ще изгрее премиерно..

публикувано на 09.05.21 в 08:35

„Порталът“, с който зрителите могат да пътуват във времето

След като дълго е пътувал назад във времето физикът и пътешественик доц. Димо Троянов - Джингиби, който единствен носи знанието за „Порталът“, за първи път се озовава в своята София 40 години напред. Това от своя страна дава възможност на племенника му – криминалният психолог Крум Бонев, да се пренесе в 1979 година, за да осуети убийството на една..

публикувано на 08.05.21 в 17:35
Калина Христова

Калина Христова: Илюстрирам в дълбочина човешката душа

„Преобразяване“ – и в преносния и в буквален смисъл е същността на самостоятелната изложба на художничката Калина Христова, която можете да видите в галерия „Литъл Бърд плейс“. Преобразяване, защото продължава визуалните изследвания на авторката в областта на портретната рисунка, навлизайки още по-дълбоко в силните преживявания и човешките емоции в..

публикувано на 08.05.21 в 10:05
Петър и Георги Папакочеви

Сенките на забравените прадеди

„Сенките на забравените прадеди“ е възможна гледна точка към албуми, кутии или кашони със стари фотографии. Когато обаче фотографските архиви прехвърлят личното пространство, когато в тях се съхраняват забележителни състояния на забележителни личности, направени по забележителен начин, „прадедите“ придобиват статута на иконни образи, персонажи от..

публикувано на 07.05.21 в 19:45