Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Самооценяването ангажира учениците със собственото им израстване

Снимка: Pixabay

Пряко свързаните с образованието са наясно, че оценяването и оценките не просто отчитат резултати. Те са най-конкретното и недвусмислено послание към децата какво се очаква от тях. Обвиненията към учениците, че се интересуват само от оценките и към родителите, че захранват „паралелното“ образование от частни уроци и курсове всъщност показват порочността на самата система на образоване и оценяване. Докато възпроизвеждането на конкретна информация е основното, което се възнаграждава с висока оценка, не можем да очакваме коренна промяна и в преподаването, и в ученето. Шестобалната система отдавна е отесняла за съвременното училище, но продължава да свежда способностите, интересите, уменията, знанията и потребностите на децата до няколко числа и да поставя учителите в неловка позиция. Единствено личната инициатива, добросъвестност и всеотдайност на преподавателите, които истински са загрижени за развитието на питомците си, ги мотивира да „допълват“ числата с конкретни бележки, указания и препоръки към тях. Това обаче е труд, време и енергия, които не се отчитат от системата и следователно не се насърчават. Начинът на оценяване пряко се отразява върху оценяваните, които или се „надлъгват“ със системата, или се приспособяват към нея, пренебрегвайки собствените си интереси. Чудно ли е, че толкова средношколци завършват училище без да са наясно с реалните си способности, нагласи и желания. Някъде тук стигаме и до самооценката на младите. Тя е възможна, полезна и градивна само когато средата е насърчаваща и добронамерена, иначе казано, когато учителят не е „съдия“, а наставник и помощник в търсенето на пътя за израстване. В рубриката „Всичко за образованието“ Диана Недева, експерт по обучения и събития в „Джуниър ачийвмънт“, споделя собствения си опит с образователната  система и разказва за един използван от години в неправителствения сектор инструмент за самооценяване – сертификатът YouthPass. Свобода Гагарова, преподавателка в столично училище и в езикови школи, прилага свой метод за оценяване с проценти – трудоемък, но даващ реална оценка, който се налага да вмества в отеснялата шестобална система.




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

SOS Детски селища България с проект в „Global Giving“

От 10 години насам 2000 деца всяка година биват изоставяни в институции. Тази тенденция се засилва и става още по-тревожна на фона на Covid пандемията и кризата, в която изпада дребният семеен бизнес. Оказа се, че средствата, отпуснати от държавата, са крайно недостатъчни, макар и да са оптималното, което тя може да си позволи.  В помощ на семействата..

публикувано на 13.04.21 в 17:03

Отворена наука и споделено знание – как се справя България

Какво е отворена наука и споделеното знание? В определението за “отворена наука“ се казва, че е обобщаващо понятие за движението, което цели научните достижения и резултати да бъдат достъпни за всички любознателни хора и професионалисти.  Обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на..

публикувано на 13.04.21 в 15:30

Еврика! Успешни българи: Виктор Гичев

За себе си Виктор Гичев казва, че обича да върши работата на 100%, а когато се налага – и на повече. Известен е с любовта и успехите си в ски спорта, но заедно с това е и един от най-новите и успешни млади фермери – животновъди. Заедно с брат си Светозар построяват ферма в планинското село Боерица, община Ихтиман, която приема първите животни през..

публикувано на 12.04.21 в 17:05
доц. д-р Камен Козарев

От обсерваторията в Хасково до Кеймбридж – пътят на един български астрофизик

Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в Масачузетс, САЩ. Получава магистърска степен през 2009 г. и докторантска през 2013 г. по астрономия от Бостънския университет в Бостън, Масачузетс, САЩ. Специализира 6 години в Центъра по астрофизика..

публикувано на 12.04.21 в 12:13
Храни на борда на космическата совалка, сервирани на поднос

Космическо меню – технология и съдържание

Освен с двамата си космонавти – Георги Иванов и Александър Александров – и многото научни изследвания, България се включва в изследването на Космоса и с разработката на космически храни. Ние сме третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да ги произвежда. С какво са по-различни те от храните, които ядем? Все още ли..

публикувано на 12.04.21 в 11:30