Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Български теснолинейки – минало, бъдеще и настояще

На 4 март преди 105 години е откриването на първата българска теснолинейка, от Радомир до Дупница. Какво е бъдещето на този вид транспорт, свързващ труднодостъпни, но много живописни места с останалата част от страната?

Ще останат ли българските теснолинейки само свидетелство на българския строителен гений, или имат сериозно планирано и подготвяно бъдеще?

Инж. Иван Гогев от Националната компания по железопътна инфраструктура коментира темата в “Нашият ден“:

“Нашата железница се разделя с междурелсието 600 мм преди доста време и остава да действа единствената теснолинейна железница в нашата мрежа Септември – Добринище. “

Кочериново – Рилски манастир

“На 31 март 1960 г. тръгва последният влак от гара “Рилски манастир“ към “Кочериново“, украсен с черни знамена. Населението по цялото Рилско корито е излязло покрай линията, за да изпрати последния влак. Вихрещият се атеизъм в онези години, 50-те, поставя под въпрос поклонничеството към Рилската света обител, което е било възможно само чрез тази теснолинейна железница. И под предлог за икономическа неефективност се стига до решението за премахване на линията през 1960 г.“

“В моите представи е възможно да се възстанови един малък участък, примерно 5 км, от теснолинейката Кочериново – Рилски манастир. От бившата гара “Рилски манастир“ надолу по склона на планината.“

Септември – Добринище

“Без съмнение линията Септември – Добринище е перла в короната на нашата железопътна мрежа. Там има изключително интересни, дори изумителни технически решения. В учебниците по световните политехники като пример за интересно проектно решение се приема трасето на линията.“


Кристиян Ваклинов, председател на гражданско сдружение “За теснолинейката“, коментира темата в “Нашият ден“. Това е сдружението, на което се дължи в голяма степен спасяването на линията Септември – Добринище.

“Ефектът от съществуването ѝ трябва да се изпита, той не би могъл да се обясни достойно с думи.“

Кочериново – Рилски манастир

При все, че Рилския манастир привлича хиляди туристи от целия свят е голям минус за онзи регион, че тя е унищожена и то много отдавна и за нея се знае малко.“


Константин Планински, експерт по модерен жп транспорт, разказа за международните практики при теснолинейките в “Нашият ден“, базирайки се на примери от Швейцария и Германия.

Повече за употребата на теснолинейната железница в планински райони по света можете да чуете от звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18