Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдържание на:

„Дон Санчо“, едноактна опера от Ференц Лист

Либрето от Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Премиера на 17 октомври 1825 в Парижката опера.

Действащи лица:
• Дон Санчо, рицар – тенор
• Елзира, принцеса – сопран или мецосопран
• Алидор, магьорник – баритон
• Паж – сопран
• Зелиза, придворна на Елзира – сопран или мецосопран
• Дама – сопран
• Кавалер – тенор
Хор на Унгарското радио и телевизия, оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал


Първа част
Нощ е и пълната луна огрява прекрасен готически замък – Замъкът на любовта. Чува се нежна песен възхваляваща любовта. Пристига рицарят дон Санчо и иска да влезе, но е спрян от един паж, който му обяснява, че може да бъде в замъка само с любимата си. Дон Санчо е отчаян. Той не може да се присъедини към щастливите жители на двореца, защото тази, която обича – красивата принцеса Елзира не отвръща на любовта му. Идва господарят на замъка Алидор. Той е издигнал тази красива постройка в чест на любовта. Освен това Алидор е вълшебник и вижда бъдещето на принцесата. Тя ще се омъжи за кралски син. В момента Елзира пътува за Навара, но магът обещава на Дон Санчо да върне любимата му. Ето вълшебството се случва. Елзира и свитата ѝ се отправят към замъка. Алидор предизвиква силна лятна буря и те са принудени да се подслонят в замъка. Пажът спира и тях, и им обяснява правилата. Елзира и Зелиза са възмутени, но нищо не могат да направят. Пажът предлага разрешение. Нека принцесата влезе в замъка с влюбения в нея Дон Санчо. Но Елзира не желае да чуе за подобно предложение и заедно с хората си се скрива в близката гора. На упреците на приятелката си, че била много студена тя отговаря, че пътува за Навара, за да се срещне с този, който е определен да ѝ бъде съпруг и затова отблъсква любовта на Дон Санчо. Самият рицар идва да изрази чувството си, но красавицата е непреклонна. От терасата на замъка Алидор се смилява над влюбените и с едно махване на вълшебната си пръчка сътворява меко легло от листа. Изморената принцеса се настанява върху леглото и се унася в сладък сън под приспивната песен на Дон Санчо, който мечтае най-сетне любовният му блян да се сбъдне.

Втора част
Бавно изгрява слънцето. От замъка на любовта се чува весела песен на щастливи влюбени. С настъпването на зората пред замъка пристига рицарят Ромуалд, който от много време преследва принцеса Елзира. Сега той настоятелно иска ръката ѝ и дори я заплашва. Дон Санчо не може да понесе подобно грубо отношение към дамата на сърцето му и двамата рицари кръстосват шпаги. Виждайки чистата любов на Дон Санчо принцесата усеща пробуждащата се любов. Тя отправя гореща молба към Любовта да ѝ помогне, но уви, късно е. Дон Санчо е тежко ранен по време на дуела. Последното му желание е да се прости с любимата си. Изплашена да не загуби човека, когото вече така силно обича Елзира се спуска към замъка, за да измоли от господаря живота на Дон Санчо. Нека в замяна вземе нейния. Прозвучава рог и на кулата излиза Алидор. Оказва се, че той се е предрешил като рицаря Ромуалд, а дуелът и раняването не са били нищо друго освен изпитание за чувствата на принцесата. Щастливата двойка се заклева във вечна вярност и заедно с всички влюбени запяват химн за чистата и всепобеждаваща любов.
По всички правила в операта има няколко ярки арии – първата е на Дон Санчо, още в началото на първи действие – „Aimer, aimer voilà tout mon bonheure“, има и няколко хубави хорови сцени.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Кралицата на ранната музика на 75

Неповторимото сопрано Ема Къркби навърши 75 на 26 февруари. Дама на Ордена на Британската империя, британката притежава може би най-разпознаваемия глас сред изпълнителите на това изкуство. Родена в Кембърли в южна Англия като Керълин Ема Къркби, певицата учи класически науки в Оксфорд, където се заражда и интересът ѝ към музиката, докато е част..

публикувано на 26.02.24 в 15:24

Пристрастяващият ефект на Вагнер – "Валкюра" на Кастелучи и Алтиноглу в Брюксел

Кралският театър "Ла Моне" в Брюксел продължи представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер с втората творба от цикъла - "Валкюра", в серия от осем представления. Начело на постановъчния екип е отново италианецът Ромео Кастелучи, който създава режисурата, декора, костюмите и осветлението на продукцията. От..

публикувано на 25.02.24 в 09:35

Владимир Атлантов: Животът ми на артист бе предопределен

На 19 февруари Владимир Атлантов отпразнува 85-ия си рожден ден. Наричат го руският вокален феномен, най-прочутият руски тенор от втората половина на ХХ век. Критиците са единодушни: "Рядко се среща драматичен тенор с толкова красив тембър, мощ, темперамент и удивителна искреност, която пленява дошлите в театъра. Атлантов е рядък диамант! Дарен свише..

публикувано на 24.02.24 в 07:50

"Дама пика", опера в три действия, седем картини, от Пьотр Илич Чайковски

Музика: Пьотр Илич Чайковски Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин. Първа постановка: Петербург, Мариински театър Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник. Действащи лица: • Герман – тенор • граф Томски – баритон • княз Елецки – баритон • Старата Графиня –..

публикувано на 23.02.24 в 14:29
Сикстинската капела - реконструкция през 1480 г.

Музиката в Сикстинската капела около 1490

В последните години на XV век Сикстинската капела е съвсем нова. Създадена по нареждане на папа Сикст IV, на когото е и кръстена, тя е завършена през 1482 г. и представлява епицентърът на папското богослужение, макар и не всички литургии да са се провеждали там. Знае се, че личният хор на върховния понтифекс е пеел в Сикстинската капела около 40 пъти..

публикувано на 20.02.24 в 09:10