„Бомбето“ – светът на Радичков на сцената на Пловдивския куклен театър

Хубаво е да се сбъдват мечти. От години Катя Петрова иска да пренесе на театрална сцена абсурдния, изпълнен с чудеса и метафори, свят на Йордан Радичков. Богдана Костуркова представя в "Артефир" постановката на Катя Петрова в Пловдивския куклен театър „Бомбето“ от Йордан Радичков. Невероятната новела на Радичков е за първи път на сцена. 

"Катя Петрова преди години направи "Ние, врабчетата", но историята за Бомбето, което палеше въображението ѝ близо четвърт век, някак си все оставаше между страниците на книгата. И ето – в Пловдивския куклен театър има вече спектакъл "Бомбето" по Йордан Радичков, писано е от Катя Петрова, посветено е на любимата ѝ учителка Юлия Огнянова. 

Много интересен е и постановъчния екип. Сценография: Рин Ямамура; музика: Христо Йоцов; хореография: Анна Пампулова; ас. хореограф: Мария Димитрова; звуков дизайн: Светлозар Георгиев; анимация: Сотир Гелев. 

Катя Петрова обича предизвикателствата в своите спектакли и умее да изгражда актьорския ансамбъл, който да диша с единно и мощно енергийно поле на сцената. Експериментът е основна изразна чат в нейната работа и едновременно с това тя прави сериозни изследвания в полето на знаковата условност на маската, на трансформацията. 

"Бомбето" е постановка, която е събрала есенцията на театралните ѝ търсения до днес, а енергията, талантът и всеотдайността на актьорите Балена Ланджева, Велизар Евтимов, Венцеслав Димитров, Димитър Николов - Шаблата, Елин Стоянова, Ивелин Николов, Мария Димитрова, Наталия Василева, Стайко Стайков е причината да се насладим на модерна театрална приказка, в която се чувства красотата на трагикомичната игра. 

Гротеската е основно изразно средство в този спектакъл. В него справедливо изниква въпросът защо трябва да се пиша за бомбето, а не за човека. На сцената се разказва за гибелта на индивида, за обезличаването на човека, потопен в материалния свят, и това със средствата на силен, визуален, привлекателен, синтетичен театър – особено прецизен при представянето на фантазното, на красивото, на пластиката – с уважение към интелекта на зрителя. Получава се обмен на енергия от сцената към зрителя и обратно. 

Динамично действие, добре композирани планове на жива игра, оживяване на материята, прекрасна изразителна музика, езикът на пластиката, играта на много смисли, за която допринася анимацията, раждат многообразен живот на сцената, който увлича и не позволява на зрителя да се откъсне от случващото се там. Актьорите са като едно цяло – като всеки има своята звездна изява. 

Богдана Костуркова прогнозира, че този спектакъл ще донесе радост не само на зрителите на Пловдив, а ще обиколи страната и ще срещне зрителите с най-доброто от театъра на Катя Петрова и с мъдрите мисли на Йордан Радичков.

Снимки – Пловдивски куклен театър

"Човекът винаги си е въобразявал, че сам избира шапката, без да си даде сметка, че шапката е, която избира човека. Шапката язди главата на своя стопанин, безразлична към това, което той си мърмори под носа. Как и защо човек гони шапката си? Как хората започват да изтребват шапките си, както се изтребват хлебарки. Ще попаднем в периода на голата глава, в периода на смяната на шапките... Шапката не само е в състояние да изрази всички перипетии на човешкия живот, но и с най-голяма достоверност да очертае суматохата на цяла епоха. Създаването на спектакъл по новелата "Бомбето" е предизвикателство и възможност, да навлезем в онази вселена, която е Радичков и в която се оглежда времето. Това ще е трагикомична игра, в която абсурдът и гротеската ще взривят традиционния ред на нещата, за да покажат патологията на обществените взаимоотношения, горчивата истина за гибелта на индивида, на обезличения и изчезналия във вещите човек."  – Катя Петрова, режисьор на спектакъла