Весел Цанков: Много смях има в България

В навечерието на 1 април – отново за смеха, хумора и смешното. Смехът от вчера и смехът от днес – как се смеехме преди и на какво се смеем сега, как се промени хуморът?

Темата коментира в “Нашият ден“ Весел Цанков, хуморист, журналист и отговорен редактор на редакция “Хумор и сатира“ в БНР.

Смехът вчера

“Наблюдавам от адски много години смеха в България. Още бях съвсем малко дете, по радиото слушахме вкъщи “Зигзаг“, “Чакани гости“, “Златният кос“, всички тези легендарни предавания на редакция “Хумор и сатира“. Много смях има в България. Въпреки смяната на различните политически режими, икономически, здравни кризи хората винаги са се смели и са намирали смешното даже и в най-тъжните неща. Даже и когато имаше купонна система, имаше вицове за купоните и при най-големите протести имаше вицове за тях. Успяваме да откриваме смешното във всичко и мисля, че това е добре. Това показва едно обществено здраве.

Това, което правим ние, е това, което прави програма “Христо Ботев“ и Националното радио, това, което съхранява. Защото, ако всички тези процеси – културата, образованието, познанието, най-общо взето, бъдат оставени единствено на пазара и на тяхното саморазвитие, високите образци ще изчезнат. Това, което наричаме класика, ще изчезне. Точно това е задачата на нашата програма и на държавата – да съхрани българската и световната класика и да може да я предлага на хората, защото, ако човек няма откъде да научи, че това нещо съществува, няма как да получи потребност да го потребява и да бъде част от него и по този начин малко или много да се възвиси.“

Как се променя смехът

“Променя се, както се променяме ние. Смехът не може да е в някакъв вакуум, смешките не може да са в някаква лаборатория извън живота, смешките се базират на живота. За съжаление в тези нови времена смехът не е това, което беше. Звучи малко старешки и малко консервативно, но е така.

Сега смехът е бърз, сега смехът е повече към телесната долница, а не към разума, ума и духа. За съжаление такъв е смехът. И хората, които имат сетива да усетят този класически хумор, тези образци, които все пак искат малко замисляне, за да влезеш в тях, да почувстваш тяхната красота, са като плаващи на сал в море, от който трябва да не изпаднат. Някаква борба е, но да погледнем оптимистично, че тези неща ги има, културната програма я има и има къде да виреят по-високите образци.

Има и още нещо оптимистично. Поне според моите наблюдения през всичките тези години на книжния пазар – имаше един период 90-те години, когато нивото беше доста ниско. Може би някъде след 2000 година започна да расте. Все по-стойностни образци на световната литература започнаха да се издават. И което е още по-хубаво, все по-стойностни български книги.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.