На 4 април българите избират народни представители за 45-и парламент. Политическите страсти са нагорещени, както всеки път преди избори. Тези горещи патоси обаче не са от вчера и тъкмо с това се занимава поредният брой на предаването „Премълчаната история“.
България – млада демокрация, след Освобождението през 1878 г. провежда избори начесто и всеотдайно. Дотам, че твърде често желанието за победа надмогва изискването за честност. Тогава влизат в употреба знаменитите изрази: „шайки“, „сопаджийство“, „Гасете лампите!“; тогава Алеко пише знаменитата си глава от своя епос „Бай Ганю прави избори“.
В последствие нещата като че ли се поизчистват, но в гражданските войни през 1923-1925 г. насилието отново взема връх. За да се стигне през 1931 г. до може би най-издържаните в демократично отношение български избори, когато Народният блок побеждава Демократическия говор и най-напред Александър Малинов, а след това Никола Мушанов съставят правителство.
До 1934 г., когато превратът на 19-майците забранява политическите партии, а с това и провеждането на всякакви избори.
След 9 септември 1944 г. кипежите пак се развихрят, за да се стигне до диктатурата на Комунистическата партия, когато изборите са само проформа – политически акт, изпразнен от съдържание. Но така или иначе в народната памет значението и важността на изборите не са изличени и след 10 ноември те се превръщат в може би най-важния акт на гражданско действие.
Именно тези трансформации на българските избори разискват историците Веселин Методиев, Николай Поппетров и публицистът, културолог и главен редактор на сп. „Култура“ Тони Николов.
С указ № 374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I Батенберг, само година след Освобождението, започва историята на първото професионално училище в свободна България. Тя продължава и днес в Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев". Само по себе си такова дълголетие е забележително, още повече, че училището оцелява във..
"За учебната 2024-2025 година във 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев" е утвърден държавен план-прием за обучение по специалност "Програмиране на изкуствен интелект", а това означава, че нашите ученици могат да придобият професия програмист на изкуствен интелект от направления компютърни науки", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р..
Рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" насочва слушателското вниманието към нещо любопитно – мнемониката . Понятието се отнася към разнообразните техники за запаметяване на информация – за тях разказва Емилия Сотирова от психологичен център SOVA. Често в ежедневието човек изпитва затруднения да запомня факти, числа, имена..
На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..
В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по..
След края на парламентарните избори във Франция и в навечерието на нейния национален празник разговаряме с Антоанета Колева , директор на издателство..
"Никоя друга опера на Вагнер не е получила толкова хвалебствия или е била обект на толкова критични подигравки като Лоенгрин. Едно е ясно – предвид..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg