Науката за климатичните промени не е от вчера

Снимка: Rawpixel

Глобалното затопляне и свързаните с него ефекти са били известни на учените от над два века, макар че обществото относително отскоро се сблъска с тревожните данни за промените в климата в следствие на човешката дейност.

Ранните експерименти в атмосферната наука дават възможност по-достъпно и нагледно за разберем сложните процеси зад промяната в климата.

Сред първите учени, които очертават връзката между парниковите газове и затоплянето на атмосферата, е жена – Юнис Фут, поборничка за женски права и учен-аматьор.

През 1850 Юнис Нютън Фут прави забележително откритие, свързано с парниковите газове, което помага създаването на основите на днешната наука за климата.

Находчивият експеримент на Фут включва две стъкленици, съдържащи влажен въздух и въглероден диоксид. Тя слага в тях термометри и ги оставя на слънце.

Изследването ѝ показва, че цилиндърът с влажен въздух се загрява по-бързо от този със сух, а този с въглероден дикосид се затопля още повече, а и когато се сложи на сянка, му е нужно повече време, за да се охлади.

В бележките си тя пише, че „ако по някаква причина в определен период от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишаване на температурата.“

За историята на климатичните изследвания разказва Христо Панчев, доктор по информационни науки с интерес в областта на ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата, който публикува обзорен материал за последните два века на климатичната наука в „Климатека“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво е морската трева и защо трябва да я пазим

Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства. Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от..

публикувано на 14.05.21 в 13:18

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем,..

обновено на 12.05.21 в 17:35