Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Космическо меню – технология и съдържание

Храни на борда на космическата совалка, сервирани на поднос
Снимка: Уикипедия

Освен с двамата си космонавти – Георги Иванов и Александър Александров – и многото научни изследвания, България се включва в изследването на Космоса и с разработката на космически храни. Ние сме третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да ги произвежда.

С какво са по-различни те от храните, които ядем? Все още ли произвеждаме храни за астронавти?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Илиана Начева, директор на Института по криобиология и хранителни технологии:

“Космическите храни, това е една технология, която е на основата на процеса лиофилизация. Това е принцип във физиката, познат още като т.нар. сублимация, при който от непосредствено твърдо състояние преминава в газообразно. Продуктът предварително се замразява, след което се изтеглят кристалите под вакуум, благодарение, на което се получават много интересни по структура храни.

Те са с много фина структура и консистенция. Съдържат около 2 до 5% влага, но имат изцяло съхранени хранителни биологично активни вещества и вкусово ароматен комплекс, което им позволява да доставят в усвоима форма всички, необходими за организма хранителни и биологично активни вещества. При този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите запазват своята активност. Благодарение на което продуктите, изсушени по тази технология, се отличават с много високо качество.

Практически всяка храна може да се обработи по този начин. С изключение на тези, които съдържат голямо количество захари. И продукти, които са с високо съдържание на мазнини. Те са единствените, които не подлежат на процеса лиофилизация. Всичко друго може да бъде изсушено. Плодове, зеленчуци, меса, риби кисело-млечни продукти. Натурални белтъци, плодови сокове, кафе и всякакви други продукти.

Лиофилизация е абсолютно възможна и на вече готово ястие. На тази основа е създадено и българското космическо меню, което е разработено с готови хранителни ястия. То е изпитано по време на двата съвместни съветско-български полета и е съставено от над 20 вида лиофилизирани храни. Това са супи, основни ястия от българската национална кухня, млечно-кисели десерти, плодове, ядки, лютеница.“

Лиофилизирана храна – сладолед и шоколад и спагети с бекон, произведени в Института по криобиология и хранителни технологии.

Човешкият организъм в открития Космос

“Условията са различни, затова нашите храни са съобразени с тези изменения. Космонавтите казват, че се променят вкусовите им усещания. Имат желание за употреба на малко по-пикантна, по-овкусена храна. С това се характеризира и нашата кухня. Повече протеини и фибри има в космическите храни, което е насочено към обездвижването, което се получава.

За съжаление в момента не работим за Космоса. Ние имаме разработена технология, имаме разработени много видове ястия, но нямаме възможност да ги прилагаме. Последната година имахме дори с Европейската космическа агенция нови видове хранителни модули, в които сме включили допълнително биологично активни вещества, които се приеха много добре. Този проект приключи успешно.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радослав Балкански: Без математиката и точните науки няма да има развитие

Със златен медал, 3 сребърни и 3 бронзови медала, и звезда на Азия по математика приключи поредното участие на България в откритото първенство на Азия по математика, което се проведе в Сеул, Южна Корея, и приключи в края на юли.  До финала се класираха 1600 ученици от Азербайджан, Бразилия, България, Виетнам, Индонезия, Индия, Казахстан,..

публикувано на 09.08.24 в 17:30

Олимпийските игри между идеала, политиката и телата машини: Епизод 3 - Жените, един извървян път

Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два..

публикувано на 09.08.24 в 16:05

Уникалният странджански манов мед е с невероятни качества

Странджанският манов мед се добива в старите дъбови гори на Странджа планина, разказва Димитър Станчев, производител от с. Индже войвода. Разположена на кръстопът между Европа и Азия, Странджа е заобиколена от Черно море, Егейско море и Мраморно море и това са много благоприятни условия за производство на уникалния манов мед, допълва той...

публикувано на 09.08.24 в 10:59
барон Пиер дьо Кубертен

Олимпийските игри между идеала, политиката и телата машини“: Епизод 2 - Ново начало

Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два..

публикувано на 08.08.24 в 11:00

Влакче сервира бира и ястия в пражки ресторант

Мине не мине време и любимата гостенка в "Покана за пътуване" – Алис Димишева вземе, че посети някоя страна за първи път. И е логично да дойде и да разкаже. Когато за първи път сподели впечатленията си от Париж, младата дама бе още ученичка от английската гимназия в София. Днес е вече второкурсничка по българска филология в Софийския..

публикувано на 07.08.24 в 16:35