“Ханът и империята“ – новото в реставрираната версия на “Хан Аспарух“

На 12 април в зала 1 на Националния дворец на културата от 19.30 часа е премиерата на филма „Ханът и империята“. Прожекцията на филма е сред специалните събития в програмата на фестивала “Киномания“.

С прожекцията се отбелязва 40-ата годишнина от официалното откриване на НДК. 

„Ханът и империята“, отново под режисурата на акад. Людмил Стайков, е нова версия на една от най-знаковите български продукции – “Хан Аспарух“.

За премиерата разказва в “Нашият ден“ продуцентът инж. Добромир Чочов.

“Първоначално идеята беше да реставрираме само оригиналната трилогия. Тъй като преди две-три години, когато направих това предложение на акад. Стайков, чувствах, че има нужда от филм, който е обединител, филм, който да носи позитивни послания.

Този филм беше оставил в мен дълбок емоционален отпечатък. Не е показван достатъчно по телевизиите, не е достатъчно експлоатиран, а е един от най-мащабните филми въобще в историята на киното. Това ме накара да се опитам да върна този филм, както и много други филми от българската класика, да се върнат и да заживеят нов живот на екрана.

След анализ на филма предложих да направим по-съкратен, по-стегнат прочит на тази трилогия, така че да може да бъде гледана в кината с един показ и акад. Стайков се съгласи. Така стигнахме до този нов филм. Творчески този филм е реализиран от акад. Людмил Стайков.

Когато му предложих идеята, той доста мисли преди да каже – “да“. Решението не беше спонтанно от негова страна. Роди се последователно във времето, но се радвам, че успяхме да го осъществим заедно с него.“

Новите неща

“За да реализираме филма, изцяло реставрирахме трите филма – оригиналът на трилогията. Звукова и картинна реставрация. След което новите монтажни връзки и драматична линия, която следваше във филма, е изцяло дело на акад. Стайков.

В този филм се промениха доста неща спрямо оригинала, свързани дори с нови исторически наблюдения, които има, и новите знания в историята за България на Дунава, всичко е взето предвид в новия филм.

По друг начин са изведени взаимовръзките между героите. Говорим за нов прочит на филма, като са ползвани всички кадри, които са дигитално реставрирани от оригиналния филм. Запазени са гласовете на актьорите. Във филма има вкарани нови изображения, които подкрепят новата линия. Нова музика, написана към филма.

Това е златната българска класика, която трябва да бъде показвана, съхранена, запазена. Която е част от европейската културна класика, която е част от нашата идентичност. И всичко това естествено трябва да бъде съхранено.“

Темата за историческото кино и неговото значение коментира в “Нашият ден“ и проф. Божидар Манов – кинокритик, журналист и преподавател:

“Тази нова съкратена реставрирана версия на “Хан Аспарух“ под заглавието “Ханът и империята“ е принципно важна, защото – от една страна, е чисто творческа грижа за запазване на някои образци, бих казал шедьоври на българското кино, които с годините се разрушават. Пък и много трудно се използват от лентов носител. В случая става дума за една дигитализация и вторична реставрация с тотална преработка на филма, който от три серии с общо времетраене над шест часа, е събран в единичен филм от 2 часа и 20 мин.

Това означава не просто съкращаване, а прекомпозиране на разказа, за да има по-активно, съвременно звучене и да бъде адекватен на съвременните зрителски нагласи. Оригиналната музика на композитора Симеон Пиронков е презаписана наново с голям симфоничен оркестър и вокал. Така че филмът има забележителни и художествени, и нови технически качества.

Това е един от модерните начини да се консервира старата класика. Оригиналните носители малко или много стареят във времето, а от друга страна, тяхното използване е много трудно. Това са технологични процеси, почистване, прожекции. С новите реставрирани дигитални копия всичко е изключително улеснено, при това без да се уврежда оригиналът.

Това са заявки, които държавата трябва да приеме много сериозно. И да се разработи една голяма национална програма за реставрация и консервация на аудиовизуалния архив. Става дума за десетки, стотици филми, които са неотменна част, от културното наследство на съвременното българско изкуство и трябва да бъдат запазени.

Ето тук проблемът за историческото кино се актуализира, то става пълноценен участник в съвременния културен и социален живот, а не само архивна единица, която се използва от малцина изследователи или един-два пъти в годината. Става дума за нов живот на стария класически архив.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.