Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Хаджииванов: Увлякох се от химията и не съм имал колебания

проф. Константин Хаджииванов
Снимка: БАН

Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализ и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности.

Константин Хаджииванов е роден на 1 февруари 1958 година в София. Учи в Софийската математическа гимназия. През 1981 година завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност химия. След дипломирането си работи в Стопанския химически комбинат „Девня“.

През 1984 година постъпва на работа в Института по обща и неорганична химия като научен сътрудник III степен. На 30 години става Хумболтов стипендиант. Последователно преминава през всички академични длъжности в Института, като през 1990 година защитава малка докторска дисертация, през 1996 година се хабилитираа през 2000 година – голяма докторска дисертация на тема „Адсорбция, коадсорбция и реактивоспособност на малки молекули върху оксидни повърхности“. През 2004 година Хаджииванов е избран за директор на Институтаи до 2012 година изпълнява длъжността.

На 15 октомври 2012 година е избран е за член-кореспондент на БАН. На 9 януари 2017 година е избран за заместник-председател на Академията.

Ръководител е на множество международни и национални проекти. Поддържа сътрудничество с учени от България, Франция, Германия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, Литва, СССР/Русия, САЩ и Индия. Канен е за гост-професор в университети във Франция и Италия, както и в Американското химическо дружество. Член е на редица национални и международни научни организации, между които Американското химическо дружество и Academia Europeae.

Проф. Константин Хаджииванов е главен герой в “Нашият ден“:

“Случва се човек още от детските години да има някакви интереси. При мен се случи така, че дори преди да започна да изучавам в училище химия, ми беше интересна и се занимавах с химически опити. Успях да убедя родителите ми да ми купят от магазин “Млад техник“, там се продаваше в кутия минихимическа лаборатория. Може би не е хубаво да се казва, но правих бомбички, пожарогасители, подобни неща.

Постепенно се увлякох от химията и за мен просто никога не е седял въпросът – спомням си майка ми искаше да стана математик, защото ми се отдаваше математиката, но не е предизвиквала такъв вътрешен интерес и даже, когато разбра, че ще стана химик, беше много недоволна.“

На 24 години е научен сътрудник в БАН

“До известна степен целият живот на човек се състои от поредица и случайности, късмет и т.н. В 10 клас реших да се явя на олимпиада за 11 клас. И учителката по химия, след като мина първият кръг на олимпиадата в училище, каза – “Да, да, записан си за втория кръг“. Отидох в училището, по някаква причина бях изпаднал от списъците, някаква грешка беше станала. Повъртях се, повъртях се и тръгнах да си ходя. И на ъгъла срещнах моята учителка – “Къде отиваш“ – “Няма ме в списъците“ – “Дай ще го видим“ и така започнах след това втори, трети кръг и изведнъж се оказах приет в Химическия факултет.“

Опитът в чужбина

“Всъщност не съм прекарал чак толкова дълго време в чужбина. Имах късмета да попадна на три места. Първото беше Новосибирск в тогавашния СССР. Там попаднах при един много добър учен и човек. Там започна научната ми кариера с методите, с които се занимавам сега. Човекът успя да ми даде добър старт, независимо, че и там апаратурата не беше на световно ниво, но хората се справяха.

През 1990 г., когато пуснаха паспортите, бях защитил дисертация. Заминах в Париж за пост докторантура, където попаднах при един много известен професор, който е интересен не само от научна гледна точка, но е и много интересна личност. Десет години по-късно отидох в Мюнхен пак при един от най-известните химици-каталитици в Европа за една година, където имаше много хубава апаратура. Университетът в Кан също е оказал много голямо влияние върху кариерата ми.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бърнаут и пандемия - как се справят медиците

Кога настъпва професионалното изгаряне и как да се справим с него? Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Мария Пишмишева, началник на инфкекциозното отделение в МБАЛ-Пазарджик и носител на наградата на БЛС за борба с пандемията. “Относно професионалното изгаряне е трудно човек сам да се оценява, по-скоро околните биха оценили. Мисля..

публикувано на 05.05.21 в 13:17
Съвет на Европа

Съветът на Европа – винаги в защита на правата на човека

На днешния през 1947 година в Лондон е създадена една политическа международна организация на страните в Европа, чиято цел е била да работи за европейската интеграция (по-скоро интеграцията на държавите от Западна Европа тогава). За разлика от Европейската икономическа общност (днес Европейски съюз), създадена по икономически причини -..

публикувано на 05.05.21 в 12:04

Националната стратегия за психично здраве и медиците на първа линия

Медиците бяха подложени на най-голямото натоварване по време на пандемията. Доколко е овладян рискът от професионално изпепеляване (Бърнаут). Кога настъпва професионалното изгаряне и как да се справим с него? Темите коментира в “Нашият ден“ акад. Дроздстой Стоянов . “ Овладяване на пандемията целенасочено, системно, организирано и..

публикувано на 05.05.21 в 11:51

Игнат Игнатов: България е разнообразна и с много уникални истории

Игнат Игнатов е български фотограф и документалист. Тойе на 25 години от град София. Занимава се с изкуство от ранна възраст. Завършил кино в Университета за изкуства в Борнмът, Англия (AUB) през 2020 г. Твори в сферата на фотографията, киното и мултимедията. Борави с документалистика, абсурдизъм, сюрреализъм, абстракция, хумор, както и с..

публикувано на 05.05.21 в 09:53

Икономиката и войните в съвременния свят

Каква е икономическата основа на войните в съвременния свят? Дали тя е основното, което ги предизвиква? Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски , икономист и финансист. “Войната и всеки един конфликт има дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл.“ “Агресията е присъща на..

публикувано на 05.05.21 в 09:06