На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година.
Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като тогава в Европа имаше консенсус за приемането на двете държави, които според тогавашното ръководство на Европа бяха изпълнили критериите за членство.
Европарламентът гласува за присъединяването на Румъния с 479 „за“, 93 „против“ и 71 „въздържали се“. България получи малко по-позитивен вот с 522 „за“, 70 „против“ и 69 „въздържали се“. Самият Договор бе подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Той бе ратифициран от всички страни-членки на Европейския съюз и влезе в сила на 1 януари 2007.
Всичко това мина с необходимия медиен шум, но… от днешна гледна точка трябва по-често да се питаме – справиха ли се българите с предизвикателството Европа или все още „кретат“ в ролята на вечно догонващи по-развитите страни. Според журналиста международник Владимир Йончев българите успяха да се справят с трудностите при постепенното и за нас, обикновените граждани, твърде бавно придвижване в европейските посоки. Дадохме немалко жертви, но… успяхме, казва колегата Йончев в "Нашият ден".
След тези добри думи за България от журналиста не е трудно да си дадем сметка, че каквото и да става днес, дори в пандемични условия – реално живеем малко по-добре… без да пренебрегваме някои негативни тенденции в развитието на Европа – като например тежката бюрокрация в действията, както и за възползването на българските управляващи и чиновници от тромавите евроструктури.
Чуйте повече в звуковия файл.
Кампанията за зелените арбитражи изразява необходимостта от намаляване на въглеродния отпечатък върху околната среда в дейността на арбитражните съдилища посредством мерки, предвидени в Зелените протоколи, за да гарантира, че въглеродният отпечатък и въздействието върху околната среда от арбитражната практика са сведени до минимум. Проф. Таня..
Зорница Петрова, известна със своите изящни танцови продукции с балета "DIVA", обяви предстоящия си благотворителен проект "Temptation in Black", който ще бъде представен на 27-и април в столичния клуб "Joy Station". Този спектакъл обещава да впечатли публиката със своя колоритен и разнообразен подход към танца, обединяващ различни стилове и..
Юридическото предаване "Законът и Темида" дава начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В първото издание на рубриката Марияна..
Станислава Рашева от Фондация "Благотворител", която е организатор на конкурса "Млад благотворител", споделя за важността на този инициатива. Вече от седем години конкурсът вдъхновява и обучава учениците от осми до дванадесети клас да бъдат активни и съпричастни към обществото още от млада възраст. Тя посочва, че идеята за конкурса възниква през..
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg