Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

200 години от рождението

Георги Раковски – „образ невъзможен“

Снимка: Wikipedia

Точно преди 200 г. през 1821 лето, на 14 априлий, в Котел се ражда мъжката рожба Сава, по баща Стойков, по прадядо Попович. Това е историческа дата, защото е рожден ден на бъдещия Знаменосец на свободата.

Преди това буйното българче – вече оформило се като безкомпромисен бунтар, подгонен от турските власти, променя името си на Георги Македон, а в последна сметка приема името, с което остава навеки в националната ни летопис – Георги Стойков Раковски.

Майка му Руса вдъхнала у чедото си набожност и трудолюбие, както и състрадание към ближните, честност и чувство за справедливост, но още от дете малкият Сава започва да проявява неизчерпаема енергия, опърничавост и стремеж към лидерство.

Всички тези особености го оформят като млад мъж, решителен до самонадеяност, който не чупи гръб пред ничий авторитет.
Този „образ невъзможен“, личност с нечут вулканичен характер, няма друг съдбовен избор, освен да развие историческия си усет за обществена справедливост и да извърви опасния път от личната си независимост до борбата за националната ни свобода. И по волята на епохата да застане начело на първите организирани битки срещу гръцко и турско потисничество.


Раковски е идейният баща на Васил Левски и Христо Ботев, чиято карма се предопределя от хероичния му пример на жертвоготовност за род и отечество. Днес животът и делото на двамата му духовни синове са по-добре изследвани и изучени от същината на явлението Георги Стойков, факт, който е обиден за националното ни самосъзнание. Дано през следващите години тази историческа несправедливост бъде преодоляна.

В разговорът за гения на Раковски, за универсалните му качествата му на революционер, публицист, издател, фолклорист, етнограф, журналист, историк и учител по чужди езици участват историците Цочо В. Билярски и Румен Манов, писателят Румен Василев и издателят на патриотична историческа литература Никола Григоров.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво е морската трева и защо трябва да я пазим

Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства. Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от..

публикувано на 14.05.21 в 13:18

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем,..

обновено на 12.05.21 в 17:35