Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Георги Димов: Дипломация във времената на “Диван гейт“

Снимка: скрийншот

Дипломацията като път за мир, наследство и благоденствие в свят, обхванат от кризи, войни и пандемия.

Темата коментира Георги Димов, дипломат от кариерата и бивш консул в Одрин. Той е главен герой в “Нашият ден“

“Не мога да си представя обратното на пътя на дипломацията, не мога и не искам да си представям. За съжаление нещата, които се случват у нас и около нас, наистина ни принуждават все по-често да се сещаме точно за нея.

В настоящата ситуация е трудно да степенувам кое е най-голямо дипломатическо предизвикателство за страната, но при всички случаи в момента виждаме каква е обстановката, най-общо казано, в Черно море. Не трябва да се подценяват нееднозначните връзки между Анкара и Брюксел. И не на последно място, това е самата динамика и тематиката на нашите двустранни отношения с югоизточната ни съседка.

Случаят “Диван гейт“, където се достигна до една доста скандална ситуация, след като двамата лидери от ЕС – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Еврокомисията – Урсула фон дер Лайен, се срещнаха с Ердоган. И беше унизена председателката на Еврокомисията, която номинално е със същия ранг като Шарл Мишел, но в нея е изпълнителната власт.

Председателят на ЕС Шарл Мишел, президентът на Турция Реджеп Ердоган и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен (отляво надясно) по време на разговорите в Анкара - 6 април 2021

По важното, което трябва да се каже, е, че тази визита дойде след продължително замразяване на отношенията. След опита за военен преврат в Турция от 15 юли 2016 г. И особено след скандалния референдум за промяна на Конституцията през октомври 2017.

Анкара и лично Ердоган се сетиха за Европейския съюз точно сред изборите в САЩ на 3 ноември. Лично Ердоган започна да сипе декларации, че бъдещето на Турция е категорично в ЕС. Имаше едни такива заклинания, че флиртът с Москва никога не може да измести, да подмени връзките със САЩ и с НАТО. Само че през последните дни, последната седмица, освен “Диван гейт“ в Турция се случиха много интересни събития.

На 4 април 104 запасни турски адмирали излязоха с декларация, в която се обявяват категорично за това Турция да спазва спогодбата от Монтрьо от 1936 г. за регулиране на трафика през проливната зона за влизане в Черно море. Темата стана още по-актуална, понеже 10 от тези запасни адмирали бяха задържани и в продължение на осем дни бяха разпитвани и вчера освободени.“

Като консул в Одрин

“Преди да отида в Одрин, си бях поставил няколко задачи. Една от тях беше точно тази за възстановяването на нашето недвижимо културно историческо наследство. Което включва и два православни храма – Църквата “Св. Георги“ и втората Църква – “Св. равноапостоли Константин и Елена“. Следващото място беше Българското гробище в Одрин, което не е типично военно гробище. Но там има погребани доста наши войници по време на войните – 1913 г. И сградата на Реалната мъжка гимназия “Д-р Петър Берон“.

Най-труден беше процесът за двете църкви. Те, благодарение и на медиите, бяха запазени за поколенията. Ако трябва да се прави дипломатическа и политическа равносметка, покрай тези църкви всъщност в Одрин на два пъти пребиваваха български министър-председатели, което дотогава не се беше случвало.

Пак покрай тези две църкви и особено покрай първата – “Св. Георги“ – в нашата дипломатическа мисия за първи път влезе Вселенският патриарх Вартоломей и това ще остане в историята.“

Църквата „Свети Георги”

Трудното в дипломацията

“Църквите са достойни за уважение, но те не са единственото занимание на един дипломат. Другото основно направление е указване на пълно съдействие на пребиваващите по различни поводи български граждани на територията на консулския окръг, който включва цяла Източна Тракия. Това са трите провинции – Одрин, Лозенград и Текирдаг. И особено на тези наши граждани, които са изпаднали в беда. А пък за условията на Одрин и на Тракия, която е погранична с нашата държава, може да се предполага, че има доста предпоставки български граждани да изпадат в рискови ситуации, на които трябва веднага да им се помогне.“

Разговора можете да чуете в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Атанас Чобанов: Дали ще стигнат микрофоните, когато всички започнат да говорят

Тази седмица главният редактор на разследващите сайтове „Bird.bg“ и „Биволъ“ Атанас Чобанов инициира петиция по повод подписаното споразумение за партньорство между телевизия „Европа“ и канала за международни новини „Евронюз“. Защо е нужна тази петиция и в каква медийна среда работят българските журналисти, коментира в „Мрежата“ по програма..

обновено на 08.05.21 в 18:26
Генералният директор на БНР Андон Балтаков

Андон Балтаков: Основният проблем е независимостта на финансирането на обществените медии

Генералният директор на БНР Андон Балтаков изпрати официално искане до парламентарната бюджетна комисия да бъде променен текстът от Закона за държавния бюджет, който позволява на Министерския съвет да орязва финансирането на общественото радио.  Бюджетът на БНР за 2021 г. вече е намален с близо 1 милион лева  с последното постановление на..

публикувано на 08.05.21 в 13:00

Противоконституционен ли е мораториумът върху решения на МС

През април парламентът наложи мораториум върху определени действия на държавните органи до избирането на нов Министерски съвет (МС) или назначаването на служебно правителство. Противоконституционен ли е този мораториум? Нарушени ли са принципите на правовата държава и разделението на властите? Темата коментира в “Законът и Темида“ д-р..

публикувано на 07.05.21 в 14:00
Проф. Венелин Терзиев и Анелия Торошанова в студиото на предаването “Законът и Темида“

В България условията за Отворена наука тепърва прохождат

В определението за Отворена наука се казва, че това е обобщаващо понятие за движението, което цели научните изследвания и резултати да станат достъпни за всички любознателни хора, аматьори и професионалисти. То обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват..

публикувано на 07.05.21 в 13:20

Изчезващата България през фотообектива на Жоро Хаджиев

Да си тръгнеш от селото или да се завърнеш в него? Как оцелява човешкото същество далече от онези места, които му позволяват да живее в себе си и как да се върне към тях? На тези теми говори в “Нашият ден“ фотографът, моторист и музикант Жоро Хаджиев, който открива забравените територии на България. Жоро Хаджиев е главен герой в..

публикувано на 07.05.21 в 11:08