Георги Димов: Дипломация във времената на “Диван гейт“

Дипломацията като път за мир, наследство и благоденствие в свят, обхванат от кризи, войни и пандемия.

Темата коментира Георги Димов, дипломат от кариерата и бивш консул в Одрин. Той е главен герой в “Нашият ден“

“Не мога да си представя обратното на пътя на дипломацията, не мога и не искам да си представям. За съжаление нещата, които се случват у нас и около нас, наистина ни принуждават все по-често да се сещаме точно за нея.

В настоящата ситуация е трудно да степенувам кое е най-голямо дипломатическо предизвикателство за страната, но при всички случаи в момента виждаме каква е обстановката, най-общо казано, в Черно море. Не трябва да се подценяват нееднозначните връзки между Анкара и Брюксел. И не на последно място, това е самата динамика и тематиката на нашите двустранни отношения с югоизточната ни съседка.

Случаят “Диван гейт“, където се достигна до една доста скандална ситуация, след като двамата лидери от ЕС – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Еврокомисията – Урсула фон дер Лайен, се срещнаха с Ердоган. И беше унизена председателката на Еврокомисията, която номинално е със същия ранг като Шарл Мишел, но в нея е изпълнителната власт.

По важното, което трябва да се каже, е, че тази визита дойде след продължително замразяване на отношенията. След опита за военен преврат в Турция от 15 юли 2016 г. И особено след скандалния референдум за промяна на Конституцията през октомври 2017.

Анкара и лично Ердоган се сетиха за Европейския съюз точно сред изборите в САЩ на 3 ноември. Лично Ердоган започна да сипе декларации, че бъдещето на Турция е категорично в ЕС. Имаше едни такива заклинания, че флиртът с Москва никога не може да измести, да подмени връзките със САЩ и с НАТО. Само че през последните дни, последната седмица, освен “Диван гейт“ в Турция се случиха много интересни събития.

На 4 април 104 запасни турски адмирали излязоха с декларация, в която се обявяват категорично за това Турция да спазва спогодбата от Монтрьо от 1936 г. за регулиране на трафика през проливната зона за влизане в Черно море. Темата стана още по-актуална, понеже 10 от тези запасни адмирали бяха задържани и в продължение на осем дни бяха разпитвани и вчера освободени.“

Като консул в Одрин

“Преди да отида в Одрин, си бях поставил няколко задачи. Една от тях беше точно тази за възстановяването на нашето недвижимо културно историческо наследство. Което включва и два православни храма – Църквата “Св. Георги“ и втората Църква – “Св. равноапостоли Константин и Елена“. Следващото място беше Българското гробище в Одрин, което не е типично военно гробище. Но там има погребани доста наши войници по време на войните – 1913 г. И сградата на Реалната мъжка гимназия “Д-р Петър Берон“.

Най-труден беше процесът за двете църкви. Те, благодарение и на медиите, бяха запазени за поколенията. Ако трябва да се прави дипломатическа и политическа равносметка, покрай тези църкви всъщност в Одрин на два пъти пребиваваха български министър-председатели, което дотогава не се беше случвало.

Пак покрай тези две църкви и особено покрай първата – “Св. Георги“ – в нашата дипломатическа мисия за първи път влезе Вселенският патриарх Вартоломей и това ще остане в историята.“

Трудното в дипломацията

“Църквите са достойни за уважение, но те не са единственото занимание на един дипломат. Другото основно направление е указване на пълно съдействие на пребиваващите по различни поводи български граждани на територията на консулския окръг, който включва цяла Източна Тракия. Това са трите провинции – Одрин, Лозенград и Текирдаг. И особено на тези наши граждани, които са изпаднали в беда. А пък за условията на Одрин и на Тракия, която е погранична с нашата държава, може да се предполага, че има доста предпоставки български граждани да изпадат в рискови ситуации, на които трябва веднага да им се помогне.“

Разговора можете да чуете в звуковия файл.