Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

110 години от рождението на Стефан Гечев

Снимка: www.stefangechev.com

Както отбелязва в едно интервю Стефан Артамонцев, племенникът на известния български поет, преводач, белетрист и есеист, драматург, литературен критик и дипломат Стефан Гечев (1911–2000), времето често е безмилостно към културното наследство и то се нуждае от грижа:

„Стефан Гечев, моят чичо и кръстник, почина преди да навърша 11 години и аз израснах с историите, които леля Тити (Кръстина Гечева), неговата съпруга, и моите родители ми разказваха за него. Обичах да ги слушам, но знаех, че ще дойде ден, когато ще започна активно да го търся. Преди повече от четири години този момент дойде. Беше дълъг процес на проучване, ровене и дигитализиране на неговите романи, пиеси, стихотворения, писма, снимки, публицистика, посветена на него и др., с цел да ги запазя от времето, което ги атакува безмилостно.“ 

Той, заедно с Кръстина Гечева и техни съмишленици, създават културна платформа, която събира творчеството на Гечев: преводи, есета, статии, като сайтът е на четири езика – освен на български, на английски, гръцки и френски, така че да може да се чете и от чуждестранни литератори. Графичният и уебдизайнът, дигитализирането и обработката на архива са дело на Стефан Артамонцев. 

Новото, което може отскоро да се види на платформата, е специалното видео, посветено на 110-годишнината от рождението на Стефан Гечев, както и разделът „Жизнен път“, разказващ биографичните подробности от живота на поета и преводача, придружени с богат снимков материал.

Ето един акцент от тях: „Знаех много добре, че няма да мога да публикувам нищо свое. Щях да съм изолиран. Осъзнах този факт, примирих се с него и се отдадох… на писане. Беше удивително чувство. Тежко. Пишех всекидневно – стихотворения, романи, театрални пиеси, правех планове за нещата, за които исках да напиша… Пишех, пишех, четях ги вечерта на Тити и безкрайни часове беседвахме върху текстовете, които тлееха в тъмните чекмеджета. Но бях свободен. Пишех, без да изпитвам влиянието на някакъв външен фактор…Свободен. В някой момент ще кажа: „Най-хубавото, което съм написал, го написах тогава.“





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Добромира Димитрова и портретите на светлината

В "Terra Култура" отправяме поглед към многоизмерното съществуване и портретите на светлината с художничката Добромира Димитрова . Нейната изложба с живопис "Портали към обновление" може да бъде видяна в галерия "Сердика" до 1 февруари. Димитрова запознава слушателите с ключа към нейните "Портали на обновление" – природата. За..

публикувано на 27.01.25 в 13:26

Спомените и реалността в "Дионисиеви мистерии" на Васил Петров

Спомените и реалността на "Дионисиеви мистерии" , които оживяват в платната на маестро Васил Петров – разговор с художника и с галеристката Краси Алексиева . Изложбата може да бъде видяна до 10 февруари в галерия "Възраждане" , разположена в Стария град на Пловдив. На телефонната линия на "Terra Култура" Васил Петров споделя своите..

публикувано на 27.01.25 в 12:49
Славчо Пеев

1 година от смъртта на Славчо Пеев – архивни спомени

На 27 януари се навършва 1 година от смъртта на актьора Славчо Пеев. Спомняме си за него със записи от Архивния фонд на БНР. Светослав Пеев завършва актьорско майсторство през 1964 година. През годините Славчо Пеев, както го познаваме, играе в Драматичен театър – Добрич, в Сатиричния театър "Алеко Константинов", като до 1989 година е..

публикувано на 27.01.25 в 12:10
Харуки Мураками

За манията по съвременната японска литература

Харуки Мураками, един от най-четените съвременни писатели, спряган многократно като следващ носител на Нобеловата награда за литература навърши 76 години. След като вече две десетилетия прозата му живее и в превод на български език, и е превеждана и на над 50 други езици, и то не само от японски, до каква степен може да се твърди, че Мураками е..

публикувано на 27.01.25 в 11:20

Киното е изкуство, което много влияе на хората

Киното е необятен и най-вече визуален свят. Играе с всичките ни сетива, но без зрението, няма кино. Виновници да виждаме киното са операторите.  И колкото зависи от режисьорите какво виждаме на екрана, толкова зависи и от оператора.  Занаятът през окото на обектива, представен от младия оператор Александър Добрев, е равен на дисциплина и..

публикувано на 27.01.25 в 10:45