Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

110 години от рождението на Стефан Гечев

Снимка: www.stefangechev.com

Както отбелязва в едно интервю Стефан Артамонцев, племенникът на известния български поет, преводач, белетрист и есеист, драматург, литературен критик и дипломат Стефан Гечев (1911–2000), времето често е безмилостно към културното наследство и то се нуждае от грижа:

„Стефан Гечев, моят чичо и кръстник, почина преди да навърша 11 години и аз израснах с историите, които леля Тити (Кръстина Гечева), неговата съпруга, и моите родители ми разказваха за него. Обичах да ги слушам, но знаех, че ще дойде ден, когато ще започна активно да го търся. Преди повече от четири години този момент дойде. Беше дълъг процес на проучване, ровене и дигитализиране на неговите романи, пиеси, стихотворения, писма, снимки, публицистика, посветена на него и др., с цел да ги запазя от времето, което ги атакува безмилостно.“ 

Той, заедно с Кръстина Гечева и техни съмишленици, създават културна платформа, която събира творчеството на Гечев: преводи, есета, статии, като сайтът е на четири езика – освен на български, на английски, гръцки и френски, така че да може да се чете и от чуждестранни литератори. Графичният и уебдизайнът, дигитализирането и обработката на архива са дело на Стефан Артамонцев. 

Новото, което може отскоро да се види на платформата, е специалното видео, посветено на 110-годишнината от рождението на Стефан Гечев, както и разделът „Жизнен път“, разказващ биографичните подробности от живота на поета и преводача, придружени с богат снимков материал.

Ето един акцент от тях: „Знаех много добре, че няма да мога да публикувам нищо свое. Щях да съм изолиран. Осъзнах този факт, примирих се с него и се отдадох… на писане. Беше удивително чувство. Тежко. Пишех всекидневно – стихотворения, романи, театрални пиеси, правех планове за нещата, за които исках да напиша… Пишех, пишех, четях ги вечерта на Тити и безкрайни часове беседвахме върху текстовете, които тлееха в тъмните чекмеджета. Но бях свободен. Пишех, без да изпитвам влиянието на някакъв външен фактор…Свободен. В някой момент ще кажа: „Най-хубавото, което съм написал, го написах тогава.“





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05