Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

На 22 април е осветено знамето на Априлското въстание

На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е изработено от Райна Княгиня. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.

Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само 2 от тях – изложени днес във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Знамето на въстаниците от Горна Оряховица с лозунга „Свобода или смьрть“За традицията по освещаване на бойни знамена в България разказва в “Нашият ден“ доц. Костадин Нушев, доцент по Християнска етика в Богословския факултет на СУ.

“В българската църковна традиция освещаването на бойните знамена се приема, че започва още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото обявяване на християнството за свободна и позволена религия от император Константин Велики.

Знаем от църковната история, че през 313 г., след неговата победа, над другите претенденти за императорския престол, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и след това в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад. Този знак, това знамение на църковнославянски език, което означава и знаме, знак, на кръста се поставя на знамената, т.нар. "хоругви", също така на военните щитове. И започва тази традиция да се освещават бойни знамена. От християнска гледна точка, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята борба, когато тя е справедлива.“

“По същия начин е и в българската църковна и гражданска история, запазен като церемония и като един граждански ритуал, който има и църковни елементи.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Гергьовден е!

Гергьовден, който се празнува днес, на 6 май, е  сред най-почитаните български празници. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия . Чества се и като Празникът на овчаря. Св. Георги бил ревностен защитник на християнската вяра, заради което бил мъченически убит от император..

публикувано на 06.05.21 в 08:43

Бърнаут и пандемия - как се справят медиците

Кога настъпва професионалното изгаряне и как да се справим с него? Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Мария Пишмишева, началник на инфкекциозното отделение в МБАЛ-Пазарджик и носител на наградата на БЛС за борба с пандемията. “Относно професионалното изгаряне е трудно човек сам да се оценява, по-скоро околните биха оценили. Мисля..

публикувано на 05.05.21 в 13:17
Съвет на Европа

Съветът на Европа – винаги в защита на правата на човека

На днешния през 1947 година в Лондон е създадена една политическа международна организация на страните в Европа, чиято цел е била да работи за европейската интеграция (по-скоро интеграцията на държавите от Западна Европа тогава). За разлика от Европейската икономическа общност (днес Европейски съюз), създадена по икономически причини -..

публикувано на 05.05.21 в 12:04

Националната стратегия за психично здраве и медиците на първа линия

Медиците бяха подложени на най-голямото натоварване по време на пандемията. Доколко е овладян рискът от професионално изпепеляване (Бърнаут). Кога настъпва професионалното изгаряне и как да се справим с него? Темите коментира в “Нашият ден“ акад. Дроздстой Стоянов . “ Овладяване на пандемията целенасочено, системно, организирано и..

публикувано на 05.05.21 в 11:51

Игнат Игнатов: България е разнообразна и с много уникални истории

Игнат Игнатов е български фотограф и документалист. Тойе на 25 години от град София. Занимава се с изкуство от ранна възраст. Завършил кино в Университета за изкуства в Борнмът, Англия (AUB) през 2020 г. Твори в сферата на фотографията, киното и мултимедията. Борави с документалистика, абсурдизъм, сюрреализъм, абстракция, хумор, както и с..

публикувано на 05.05.21 в 09:53