Новият живот на бусинската керамика

И създаде Господ Бог човека от земната пръст, и вдъхна в лицето му дихание за живот; и човекът стана жива душа.

Това казва седмият стих от втора глава на Книга Битие. Според една много подобна африканска легенда за сътворението божеството-създател седнало на една скала над реката и започнало от глина да извайва човеците, сетне ги пускало по течението. 

В село Бусинци близо до Трън има река и има глина, а керамиката, която се е правела в него, е прочута с майсторството и шарките си. Днес тя може да бъде видяна в местния музей и все още има хора, които тръгват към Бусинци, за да се срещнат с миналото и с глината. Селото обаче е обезлюдено, а природата наоколо си възвръща териториите, плъзвайки в дворовете на старите кирпичени къщи, във всяка една от които, казват местните, едно време е имало по няколко грънчарски колела. 

Бусинската грънчарска школа е добре известна сред художниците керамици, но и не само сред тях. Стефка Бонева, чийто род е от Бусинци, заедно със съпруга си Александър Дуцов, от две години опитва да възроди моделите грънци, които са се правели в селото, и така да върне към живот не само грънчарския занаят, а и изобщо Бусинци. 

В тази нелека и амбициозна задача на помощ идва художникът керамик Захари Иванов, който за известно време живее в селото, за да изучава майсторлъка и моделите на местните грънчари.

Усилията на Стефка, Александър и Захари вече дават своя плод, самата Стефка се учи да точи глина под вещите напътствия на майстора керамик, а класическите модели на бусинската керамика, вече не са само музейни експонати, покрити с патината на времето. Да се възроди селото и в него да се завърнат хората е само въпрос на време.

Чуйте цялото предаване в звуковия файл.