Сериозно или на шега, образът на шута продължава да живее няколко столетия след края на самата професия. И днес се потапяме в очарованието на класическа ария, стих или театрална постановка, разкриваща драмата на смешника с тъжно сърце и горчива участ. Въображението ни разпалват фантастични, но и научно непотвърдени разкази за уж истинската история на велики придворни шутове. Коя е тънката здрава нишка, свързваща ни с тази екзотична фигура от миналото, дали пък и днес сред нас няма шутове… ами ако един малък шут се крие у всеки от вас, почитаема публика. Да се огледаме внимателно.
Тръгваме по следата на една книга с интригуващо заглавие – „Тайният живот на корпоративния шут“ от Дейвид Ривнес, издадена и разпространявана от българската фирма за корпоративни обучения и тренинги „Ин йор хендс“ с управител Павел Панов.
Идеята за корпоративното шутство като култура на свободното изказване на мнение и критика е привлекателна, но ние продължаваме да търсим човека шут – може би е сред нас – ще го разпознаем ли. Да се допитаме до познавачите на човешкото поведение и подбуди. Анжела Христофорова – юнгианска и психодрама терапевтка, споделя наблюдения от практиката си.
От психологическа гледна точка може и да няма противоречие между високата позиция във властта и шутовското поведение, но от обикновена човешка властник и шут е уродливо съчетание. Достатъчно е да си спомним зловещия диктатор шут от покъртителния филм на Тенгиз Абуладзе „Покаяние“ или „Великият диктатор“ на Чарли Чаплин. Примерите за овластени шутове или шутстващи властници в реалността ни са далеч по-невзрачни и завоалирани, но това не трябва да ни заблуждава. Може ли шутът да бъде крал – според проф. Александър Шурбанов шутовското поведение на властника създава илюзия за близост до обикновения човек, но това е непочтено, защото е маска.
Съвсем както подхожда на шутовския нрав, рязко сменяме посоката и поглеждаме към картите за игра и гадаене. В едните шутът се явява като жокера, а в другите – като смешника, лудия на краля, глупака, но и в двата случая той има много специфична и важна роля. Арканум на латински означава тайна. В какви тайни е замесен безсмъртният шут и с какъв номер излиза в картите разказва Кристин Димитрова, университетска преподавателка по английски език и превод, талантлива авторка на поезия и проза, включително и на една книга за картите Таро, които отварят вратите навътре.
Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два..
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община Варна, от Италия пристигна Иван Лазара. Той е вокален треньор на фестивала в Сан Ремо и музикален директор на West Scotland University в Рим. Човекът, който извайва гласовете на италианските звезди се..
Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала от най-престижното състезание по математика в света за годината, 65-ата Международна олимпиада. "Това е най-старото математическо състезание в света и служи като пример за съставяне на всички състезания, като България е една от основателките на тази олимпиада, тъй като заедно..
Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg