Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Не подценявайте шута: Кой твърди, че вече няма шутове

Снимка: Pixabay

Сериозно или на шега, образът на шута продължава да живее няколко столетия след края на самата професия. И днес се потапяме в очарованието на класическа ария, стих или театрална постановка, разкриваща драмата на смешника с тъжно сърце и горчива участ. Въображението ни разпалват фантастични, но и научно непотвърдени разкази за уж истинската история на велики придворни шутове. Коя е тънката здрава нишка, свързваща ни с тази екзотична фигура от миналото, дали пък и днес сред нас няма шутове… ами ако един малък шут се крие у всеки от вас, почитаема публика. Да се огледаме внимателно.

Тръгваме по следата на една книга с интригуващо заглавие – „Тайният живот на корпоративния шут“ от Дейвид Ривнес, издадена и разпространявана от българската фирма за корпоративни обучения и тренинги „Ин йор хендс“ с управител Павел Панов.

Идеята за корпоративното шутство като култура на свободното изказване на мнение и критика е привлекателна, но ние продължаваме да търсим човека шут – може би е сред нас – ще го разпознаем ли. Да се допитаме до познавачите на човешкото поведение и подбуди. Анжела Христофорова – юнгианска и психодрама терапевтка, споделя наблюдения от практиката си.

От психологическа гледна точка може и да няма противоречие между високата позиция във властта и шутовското поведение, но от обикновена човешка властник и шут е уродливо съчетание. Достатъчно е да си спомним зловещия диктатор шут от покъртителния филм на Тенгиз Абуладзе „Покаяние“ или „Великият диктатор“ на Чарли Чаплин. Примерите за овластени шутове или шутстващи властници в реалността ни са далеч по-невзрачни и завоалирани, но това не трябва да ни заблуждава. Може ли шутът да бъде крал – според проф. Александър Шурбанов шутовското поведение на властника създава илюзия за близост до обикновения човек, но това е непочтено, защото е маска.

Съвсем както подхожда на шутовския нрав, рязко сменяме посоката и поглеждаме към картите за игра и гадаене. В едните шутът се явява като жокера, а в другите – като смешника, лудия на краля, глупака, но и в двата случая той има много специфична и важна роля. Арканум на латински означава тайна. В какви тайни е замесен безсмъртният шут и с какъв номер излиза в картите разказва Кристин Димитрова, университетска преподавателка по английски език и превод, талантлива авторка на поезия и проза, включително и на една книга за картите Таро, които отварят вратите навътре.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Стефан Георгиев – основоположникът на българската ботаническа наука

Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен за българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред..

публикувано на 24.06.21 в 17:10

Ало, Космос! Говори България!

В края на 70-те България изпрати човек в Космоса, по Националната телевизия вървеше поредицата „Космос“ на забележителния учен Карл Сейгън, книгите от поредица „Галактика“ се продаваха като топъл хляб и повечето деца мечтаеха да са астронавти, астрофизици или космически инженери. С края на Студената война мечтите по Космоса замряха и се..

публикувано на 24.06.21 в 16:25
Българска сватба в Дебърско

Бракът и разводът в Отоманската империя

По времето на съществуване на Отоманската империя – шест века и нещо, хората са се женели, дори развеждали – както в рамките на населеното място и собствения етнос, така и според верските и етническите си обичаи. Но какъв е бил бракът тогава? А какъв – разводът, защото и такова нещо е съществувало. Имало ли е брачен договор? С професор Николай..

публикувано на 24.06.21 в 09:25

„Сарона” или мястото в Тел Авив, където бъдещето целува миналото

В центъра на Тел Авив е достатъчно да пресечете многолентов булевард, за да се върнете 150 години назад. Къщи като от старовремско германско село се гушат в подножието на небостъргачи в квартала „Сарона”, който е доста по-възрастен от самата столица на Израел. Порутените доскоро домове на немските заселници – тамплерите, днес са скъпи бутици,..

публикувано на 23.06.21 в 11:19

Будният габровски дух в Националния музей на образованието

Ако и днес габровци удивляват с находчивост и размах в общополезните и повдигащи духа дейности, то не е случайно. Това е град с традиции в предприемачеството, образованието и културата. Тъкмо в Габрово през 1835 г. с дарения на родолюбивите и заможни габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и други, е открито първото българско светско..

публикувано на 21.06.21 в 09:45