Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Швейцарските гозби издават бивша немотия

Изби в Швейцария
Снимка: Магдалена Гигова

В тесните калдъръмени улички на Цюрих се гушат десетки кафененца и ресторантчета, но къде напира да иде любопитната ми душа – на заклет „хранителен сапьор“ – да хапне фондю, разбира се. Традиционната швейцарска гозба се прави от два вида местно сирене (нещо като по-„стойностни“ кашкавали), натрито с чесън дъно на специално котле, чаша бяло вино и малко от традиционната ракия „кирш“. Ястието е просто – достатъчно е сместа да къкри до стопяването на сирената и котлето да се поднесе със спиртник отдолу на масата, заедно с дълги двузъби вилици и цяла купа залчета хляб. Обаче яденето му си е ритуал! Който си изпусне хляба вътре, плаща сметката (ако е от мъжки пол), измива чиниите (ако е от женски), а детето пее или рецитира нещо. Но манджата е бая тежка и засища задълго.

Извън фондюто е трудно да се каже, че има традиционна швейцарска кухня. Гозбите се влияят от немските, френски или италиански веяния, и често показват колко бедни са били хората, преди да открият туризма, банките, часовниците и шоколада. В цялата област Тичино, италианска Швейцария, сегашните градчета за милионери като Аскона, Лугано и Локарно, направо са си умирали от глад. Традиционните местни сладкиши са курабии с брашно и мармалад от кестени. Звучи вкусно и екзотично, но преди векове кестените са били средство за оцеляване. За крепостта в град Белинцона разказват легендата, че оставените да я пазят постове от римски войници пуснали жална депеша до „центъра“: „Пратете храна, много сме зле. През лятото, макар да има наводнения, все пак успяваме да убием по нещо, но през зимата умираме“. От Рим не се поколебали и им изпратили кестени. Според историята на Тичино от тях са правели брашно за хляб, сладки, естествени бои за дрехи и за изографисване на църкви, каша за бебета и какво ли още не. Когато след векове дотътрили царевицата от Америка, цялото местно население се хвърлило да яде полента (иначе казано, качамак) и настъпил масов мор. Оказало се, че кестените съдържат почти всички необходими витамини и минерали, докато царевицата само засища.

Днес сладките от кестеново брашно и мармалад, гарнирани с някоя от тези легенди, също са туристическа атракция и вървят по 5 швейцарски франка парчето.

Като още един гъдел за туристите в кантона Енгадин (където е Сен Мориц и дори твърдят, че говорят някакъв свой енгадински език) са оставили непокътнати старинните си хладилници, чучнати насред ниви и ливади. Те изумително напомнят атрактивните бункери в Албания от ерата на пещерния социализъм на Енвер Ходжа. Направени са само от камъни, без нито зрънце хоросан. Под примитивните куполи е страхотен студ и в най-жаркото лято. Преди години местните селяни са държали там млякото, сиренето и мръвките си. Днес са атракция, пред която туристите умират да се снимат. А виното, извадено от утробата им, е баснословно скъпо, но им се услажда неистово.

Но и характерното тукашно ястие показва не желание за гастрономия, а за засищане на върл глад. „Наяждащата“ гозба се нарича пицокел и с нея са поминували пастирите в планината. От черно брашно (не с диетични мераци, а поради недоимък) и вода се замесва тесто, разточва се на тънки кори и се разрязва на ивички, които съхнат на слънце. Полученият брат на юфката се сварява със сол и масло. Към него се добавят всички зеленчуци, които има в свеж или сушен вид – от картофи, през зеле до грах, плюс настъргано местно сирене. Каквото Бог дал от кравата и градината. Ама пък е вкусно! Стига да не го ядеш всеки ден.

Снимки: Магдалена Гигова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Будният габровски дух в Националния музей на образованието

Ако и днес габровци удивляват с находчивост и размах в общополезните и повдигащи духа дейности, то не е случайно. Това е град с традиции в предприемачеството, образованието и културата. Тъкмо в Габрово през 1835 г. с дарения на родолюбивите и заможни габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и други, е открито първото българско светско..

публикувано на 21.06.21 в 09:45

Рада Якова за присаждането на един художник в Нидерландия

Художникът, илюстратор и графичен дизайнер Рада Якова откри в София изложба, наречена „Витамин Д“. Показателно име, като се има предвид, че местожителството ѝ от 9 години е Хага в Нидерландия. Преди това е направила магистратура по изобразителни изкуства и реклама от Виена . Произведенията на Рада, често интерпретиращи женската идентичност, са..

публикувано на 21.06.21 в 08:15

Градчето, където е сниман любимият сериал „Синьо лято“ – Нерха

Бойка Велинова, която от години живее в Андалусия и използва Испания като базов лагер за пътуванията си по света, разказва как Испания се подготвя за завръщането на туристите – с почистени плажове, обновени менюта в ресторантите, ремонтирани хотели и широки усмивки. При телефонния ни разговор Бойка така сочно и картинно описа тамошните красоти! Тя..

публикувано на 20.06.21 в 08:20
Портрет на Петър Велики от Пол Деларош

Енциклопедия бюрократика. Епизод 3: Реформирани до изтощение

„Ако трябва да промените армията, вероятно трябва да въведете нови практически знания, новите практически знания са свързани с нови научни знания, новите научни знания   са свързани с нова, поне минимална образователна система, новата образователна система е свързана с нови хора - тези нови хора вероятно ще бъдат западноевропейци и това поставя..

публикувано на 19.06.21 в 09:15

Даровете на смъртта

Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че ще можем, ако не да срутим, то поне да избутаме нататък последната бариера – смъртта. Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ, няма да се превърнем в нещо друго? Стоян Ставру и..

публикувано на 18.06.21 в 11:32