Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения.
В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде трябва да теглим чертата и да спрем? Докъде стига „поправянето“ на генните мутации и откъде започва „подобряването“ на човека и създаването на „дизайнерски бебета“?
„Преди да започнем да пишем на азбуката на живота, трябва да се научим да четем“ – казва молекулярният генетик Славил Пейков и разказва какво е направено до момента.
Немалко философи казват, че не бива да се месим в хода на еволюцията и че човекът, такъв какъвто е, е най-доброто творение на инженерния дух на природата. Биопрогресистите са на мнение, че „човекът е само първата стъпка, но не и последната дума.“
Всички тези въпроси изискват много сериозно разискване и то не само на учените, философите и политиците, а и широка обществена дискусия, в която основен арбитър трябва да е науката - не защото е всемогъща и има всички отговори, а защото не спира да търси решения, да бърка и да опитва отново. Защото, както казва Славил Пейков „не спира да търси не само отговорите, но и правилните въпроси.“
Събитието „Еволюция на еволюцията“ е част от програмата на Рацио на Софийския фестивал на науката. То ще се проведе на 16 май от 11.30часа с вход свободен или дарителски билет.
Славил Пейков, е молекулярен генетик и преподавател в катедра „Генетика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е докторантурата си в Хайделбергския университет (Германия). Има дългогодишен опит в сферата на генното инженерство и синтетичната биология. Един от ръководителите на българските отбори по синтетична биология iGEM Bulgaria. Изследванията му в момента са концентрирани в областта на бактериалната геномика и изучаването на механизмите на антибиотична резистентност в патогенните бактерии на генетично ниво.
На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..
В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidaceae. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
Те са звездите на кучешкия свят – най-любимата и желана порода кучета. Често имат и професия – водачи или актьори. Безспорен факт е, че те са винаги гладни. В рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разказва защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми. Учени от университета в Кеймбриж засичат мутация на специфичен ген у лабрадорите и..
"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят така, че магията да придобие реални измерения. Невидими повърхности, по-здрави конструкции, по-гъвкави основи – метаматериалите са изкуствени композитни материали с предварително зададени свойства,..
Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на..
"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят..
Днес се навършват 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод Народният театър, който носи името на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg