„Русалка”, лирична приказка в три действия от Антонин Дворжак

Либрето – Ярослав Квапил
Изпълнена за първи път на 31 март 1901 година в Националния театър, Прага.

Действащи лица:
• Русалка (сопран)
• Принца (тенор)
• Княгинята (сопран)
• Водния дух (бас)
• Магьосницата (алт)
• Горския (тенор)
• Помощник-готвача (сопран)
• Първа нимфа (сопран)
• Втора нимфа (сопран)
• Трета нимфа (алт)
• Ловеца (баритон)

Първо действие
Лунна лятна нощ край брега на горско езеро. Елфи и нимфи танцуват по водната повърхност. Веселата глъчка събужда Водния дух, който обитава дълбините на езерото. Нимфите се скриват в гората, а Русалка, която досега мълчаливо е наблюдавала всичко, споделя с Водния властелин, неин баща, своята болка. Русалка говори за любовта си към непознат принц. „Само на  смъртните е дадено да обичат“ - убеждава тя изумения си баща. „Единствено човешката душа е дарена с небесен покой”. За да стане човек, Русалка трябва да потърси помощ от старата магьосница Йежибаба.
Отчаян и наскърбен Водния дух се отправя към дъното на езерото. Той оплаква участта на дъщеря си в езерните дълбини. Нищо не е в състояние да промени решението на влюбената и тя отправя зов към Йежибаба, магьосницата. Този зов променя изцяло живота й оттук нататък. Отключва действието на незнайни сили, които тласкат съдбата й в непозната посока.
Русалка е вече девойка. Точно в този момент ловни рогове известяват наближаването на ловци. Водачът им необяснимо как и защо е силно привлечен от водите на езерото. Вижда неземната горска красавица и се влюбва безпаметно в нея. Принцът отвежда Русалка със себе си с намерение да я направи своя жена.

Второ действие
В градината пред двореца, Помощник-готвача и Горския обсъждат бъдещата жена на господаря си. Цялата свита на принца изпитва неприязън към нея. Наричат я дори “чудовище”, защото неземната й красота, тайнственост и мълчаливост ги плашат. Обнадеждени са обаче от появата сред гостите на предстоящата сватба на една чуждоземна княгиня, към която принца проявява нескрит интерес.
След като поохладнелият жених изпраща Русалка да се облича за бала, а сам решава да бъде любезен домакин и започва да развежда княгинята из парка, започват танци. На празненството е дошъл неканен гост. От малкото езерце в парка един тъжен баща, търси с поглед дъщеря си. Само на него Русалка може да излее сърцето си.
“От друга красота той е покорен и аз сега съм чужда. Очите й от страст горят, аз този огън не познавам. Родена съм сред хладните води, уви.”
Това е изповедта на бедната водна нимфа, която нито може да се завърне при своите, нито да бъде с любимия си.
Междувременно неверният жених и княгинята напускат балната зала. Под звездно небе и пред невидимите двама свидетели принцът прави любовно признание. На целувката им попречва притичалата няма девойка. С досада и отегчение той я отблъсква с думите: „Върви си. Красотата ти е тъй студена.”
Разгневеният Воден дух се изправя в целия си ръст, проклина принца, прегръща дъщеря си и двамата изчезват във водите на езерото.
Треперещ момъкът моли за помощ чуждоземната си гостенка.
С жлъчен смях тя му отговаря: „Побързай да намериш годеницата си в тази адова пропаст.”
Русалка не успява да изпълни условието на магьосницата да задържи любовта на избраника си. Ако би могла да му говори, може би измамната хубост на княгинята и сластната й реч не биха омаяли принца толкова силно? Целият приказен свят тъгува. Танците на елфите и закачките им не са както преди...

Трето действие
Русалка се е превърнала в блуждаещо огънче, единствено кръвта на принца може да я върне при баща й. Тя захвърля ножа, подаден й от Йежибаба, как да посегне на любимия човек?!
Към езерото се приближават Помощник-готвача и Горския. Те търсят лек за господаря си, поболял се от мъка по изчезналата годеница.
Водният дух разярен ги отпраща. Не след дълго самият принц идва да търси Русалка. Той се втурва към нея и страстно я целува. Тази единствена фатална целувка запечатва усмивка на лицето на издъхващия. Това е проклятието на Йежибаба. Принцът умира щастлив.
„За твоите ласки, заради красотата ти, заради човешката ти невярност, за всичко, което ми даде, човешка душо, Бог да те помилва”, са последните думи на Русалка, последни за цялата опера.