Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ловни огради в горските територии – кой контролира изграждането

Снимка: Радио ВИДИН

Кой контролира изграждането на ловни огради в горските територии? Защо туристи и ловци от страната алармират за феодализиране на българските гори?

Над 470 хил. декара земи са обсебени и ограничени за обществен достъп от 107 ловни огради в цялата страна. Повечето – контролирани от 50 частни фирми. Това твърдят от екипа на организацията “Зелени закони“.

Откъде тръгва сигналът за тези нарушения и какво се случва в рамките на ловните стопанства у нас?

Темата коментира в “Нашият ден“ Тома Белев, общински съветник от “Демократична България“ и представител на “Зелени закони“:

“В случая нямаме един сигнал, с който да тръгнем. Имаме множество споменавания. “Зелени закони“ е проект, който се опитва да анализира основните проблеми при опазването на природата в България.

Систематично действа при идентифициране на проблеми. И в случая всъщност резултатът от това действие е един анализ, свързан с правото на българските граждани свободно да се придвижват на територията на страната.

Това е член 35 от Конституцията на България. Съгласно него, всеки може да се придвижва на територията на страната свободно и това право може да се ограничава само със Закон за защита на националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на другите граждани.

Поискахме справка от шестте държавни горски предприятия, които стопанисват цялата територия на държавните гори на територията на България.

Това са около 30%. Какви забрани има наложени на тяхната територия. И всъщност по тази линия се разработи едни анализ, който включва не само тези заградени ловни площи и бази за интензивно стопанисване на дивеча, но и всякакви други възможни ограничения, свързани със Закона за лова, а те не са малко.

Установи се, че около 7,5% от територията на страната всъщност практически са забранени за достъп на българските граждани в нарушение на Конституцията, доколкото ловът не е част от националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на другите граждани."


Кой може да стопанисва едно ловно стопанство

“На първо място, трябва да кажем, че цялата територия на страната, с изключение на резерватите, които са строго защитени и в тях е забранен ловът, съгласно Закона за лова, е разделена на ловни участъци.

Голяма част от тях се стопанисват от ловните дружества, които са към различни организации, като Съюза на ловците и риболовците в България, но има и други.

Освен тях обаче държавата е запазила част от тези ловни участъци и като цели стопанства, 20-ина държавни ловни стопанства, или като отделни държавни ловни участъци за себе си. И ги стопанисва чрез собствените структури на тези шест държавни горски предприятия.

Или по два начина – по договор за съвместна дейност, по който са около 20 държавни ловни стопанства, отдадени. Сключен е договор за такава съвместна дейност с частни дружества. И това са около 300 хил. хектара гори.

Вторият начин е чрез Договор за ползване на дивеча на държавните ловни участъци. Това са около 170 държавни ловни участъка. На площ около 430 хил. хектара."

Най-дългият срок за наемане на стопанство

"Те са по различни членове на Закона за лова. До 20 години най-дълго може да бъде взета една такава територия. Но трябва да знаем, че оградите, които се поставят, тези 107 огради на 330 хил. декара, те нямат ограничение във времето. Те са като съоръжение."


Какво може да реши проблема

"На първо място, трябва да знаем, че тези заградени бази за интензивно стопанисване на дивеча върху държавни гори за тях не се плаща такса.

Още преди година предложихме да се създаде такса, което би ограничило желанието на хората да заемат такива площи, да ги ограждат и да развъждат дивеч и да ловуват в тях. Защото всяко едно ползване трябва да се заплаща.

Второто е, да се създаде прозрачност. Не трябва гражданите да изискват по Закона за достъп до обществена информация да виждат къде са тези огради, къде са тези държавни ловни стопанства. Трябва да е публична информацията в регистър в страницата на Министерство на земеделието.

На трето място – да се прегледат всичките издадени разрешения. За част от тях установихме, че оградите са създадени в нарушение на Закона за биологичното разнообразие. 

Категорично трябва да отпадне възможността да се заграждат чужди имоти.

Възможността да се заемат участъци от държавата срещу заплащане трябва да е изчистена, да е с еднакъв режим, а не по различни членове на Закона за лова. Също така да може и да се заема не с цел да се ловува."


Темата коментира в “Нашият ден“ и инж. Юлиян Русев, началник на отдел “Ловно стопанство“ към Изпълнителна агенция по горите:

Броят на ловните стопанства

“Първите се създават през 1936 г. В момента имаме 29 държавни ловни стопанства. Всичките са териториални поделения на шестте държавни предприятия.

Приоритет в дейността на тези ловни стопанства е ловно-стопанската дейност. В тях има назначени, освен горски служители, които са характерни за държавните горски стопанства, и ловни служители.

От 2009 г., съгласно Закона за лова и опазването на дивеча, част от тези ловни стопанства бяха отдадени на публично частно партньорство и за тях има сключени 22 договора за съвместно ловно-стопанска дейност."

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове. 

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кметството в село Стеврек

На гости в село Стеврек

Село Стеврек се намира на около 30 километра от градовете Елена, Омуртаг и общинския център Антоново. Разположено е в тясна долина от двете страни на река Стара река и притока ѝ Кара дере. Заобиколено е от високи гористи хълмове. Надморската му височина е около 400 метра. Чиста природа и красиви гледки, спокойствие и тишина, нарушавана само от песните на..

публикувано на 19.06.21 в 07:45

Павол Салай: Правосъдните власти в България не си вършат работата все още

Защо „Репортери без граници“ настояват за разследване финансирането на бившите медии на Делян Пеевски, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Павол Салай с ресор ЕС и Балкани в “Репортери без граници“: „За нас Делян Пеевски е символ на конфликта на интереси и корупцията в медийната сфера в България. Знаем, че той притежаваше,..

обновено на 18.06.21 в 18:26

Доц. Георги Лозанов: Беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си

Кога и в какви случаи се иска право на отговор, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, медиен анализатор, преподавател във ФЖМК и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). „Законът предвижда, че можеш да поискаш право на отговор, ако се чувстваш засегнат от нещо, което е казано или..

публикувано на 18.06.21 в 16:49
Николай Стайков

Николай Стайков: Който влияе върху правосъдната система, има вечен щит от всяко наказателно преследване

Николай Стайков от Антикоруционния фонд представи своето ново разследване "Говорим си с Господ". Първа част от разследването “Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие”. Разказът на Ивайла Бакалова за това кой, как и срещу какво урежда дела в Специализирания съд?  Секретни записки на ДАНС до премиера. Искания за..

публикувано на 18.06.21 в 15:53

Нешка Робева: Много пъти казвах истината и винаги получавах шамарите, но продължавах

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика през последните 25 години на ХХ век.  Като хореограф създава..

обновено на 18.06.21 в 14:56