Режисьорът Никола Бошнаков за откритите по пътя истории и за заешките работи

Накъде върви пътят, който превръща едно някогашно дете в голямо дете? Режисьорът Никола Бошнаков разказва в "Нашият ден" за откритите по пътя истории и за заешките работи (в дните на появата на книгата „Заешка му работа“, художник – Мила Попнеделева - Генова). Той не мисли, че с книгите за деца трябва непременно да се цели постигането на някакъв възпитателен или образователен ефект директно.

"Още в детската градина разбрах, че мечтата ми е да съм пенсионер и да играя табла по цял ден... Оттогава твърде малко съм се променял – в общи линии, акъл ми си е същият. Сега вече се оказва, че много по-рядко има с кого да играеш табла в тия времена... Таблата е табиетлийска работа, като че ли остана в някаква друга епоха – иска време. Има и друг проблем – аз не търся случайни хора, приятно се играе с близки хора, с непознати става нещо спортно, което е друго."

Казват, че ако човек прави това, което иска, на практика не работи

"Да, 2006 г. се пенсионирах. Дотогава бях бизнесмен. Имах 7 сергии за вестници, и в кръчмарския бизнес бях и видеотека... Започнах 1996 г. Завърших училище, успях да се влюбя и съответно да се явя на кандидатстудентски изпит в СУ с половин конспект по история и половин конспект по литература (паднаха се теми от другите половини). Съответно започнах работа в цех "Втора боя", Завод за металорежещи машини (ЗММ). С последната заплата и с малко помощ от баща ми – начален капитал за една сергия за вестници. След това настъпиха тези силни инфлационни времена и се купуваха единствено две неща – хляб и вестници. Бизнесът се разрасна, на 10-ия месец имах вече 7 сергии и кръчма. Тогава ме взеха в казармата... бягах от казармата да сключвам договори... Имаше възходи и падения до 2006 г. Както Пеевски и майка му минаваха и си купувах вестници от мене, изкупиха всички вестници – буквално наедро. И с това се приключи."

"Пенсионерският живот"

"Той минава по формулата "Който го мързи да работи по 8 часа на ден, работи по 18."

Книгата

"Много ми е трудно сам да си преценявам текста. Това е стар боен текст – той е минал през множество приятели. Тази книга здраво отлежа. Тя е като писана от някой друг, който е имал повече идеи, по-бързо му е щракала главата, по-гневен е на света, по-категоричен е от мен в много отношения."

Градинарят е един, а идват много началници и комисии

"Често се случва и в живота да сме единствен градинар, а наоколо – само началници. Това е нещо, свързано с нашата народопсихология. Тука всеки работи нещо за малко, щото след малко ще го извикат да става директор. Това е стар текст, но излезе доста точен."

"Заешка му работа"

"Нормалната заешка символика. Има си специалисти по заешката символика. Книжката е посветена на Светлана Комогорова-Комата – тази известна и безкрайно добра преводачка. Тя, като редактор, прочете книгата и след като я попитах "Става ли?", тя каза "Става", това беше редактирането. 

По-важна е нейната роля в написването на книгата. В този момент аз бях, много меко казано, в минорно настроение. Комата ме свърза с някакъв англичанин, на когото трябваше да превеждам, докато тича по банките. Англичанинът беше нервен, лишен от правото да си харчи парите, и влизахме непрекъснато в серия сражения. Едни такива 7-8 дни в добро темпо внезапно ме изкараха от минорното настроение в мажорно. И трябваше да направя нещо за Комата. И понеже всеизвестно тя е голям почитател на зайците и борец за позайчване на Вселената, ѝ написах книжка за зайци.

Аз съм късметлия, защото имам приятели, Когато съм имал нужда, никога не съм бил изоставян", заключава Кольо Бошнаков и разказва още за "своите творчески планове".

Чуйте повече в звуковия файл.

Никола Бошнаков е работил като бояджия в цех "Втора боя", продавач на вестници, барман, монтажист, сценарист и режисьор на документални филми. "Заешка му работа" е неговата първа приказка.

Имало едно време едно семейство зайци и то развивало предприемачество, технологии и шоубизнес в оранжерия. Не че работели много – Татко Заек седял, четял дебели книги и благодарение на Майския бръмбар, пощальона, играел кореспондентски шах с един полски заек, а Мама Зайка плетяла пуловери и гледала сериали по телевизията. Вечер пиели морковен сок и замезвали със зеленце, а сутрин пиели зелев сок и закусвали с моркови. Те били родители на едно малко зайче, което не било какво да е, ами едно такова морковено. Колкото и зелев сок да пиело, по-морковено оранжево ставало. Отгоре на всичко не било обикновено морковено зайче, ами цяла зайка и малка мадама. Татко и Мама му викали Морковка. 

Това е историята на едно необикновено зайче, което не било какво да е, ами едно такова морковено. В нея се споменават още един Добър (дали) градинар, разни Началници – големи и малки, чужбински делегации и дори става дума за модни тенденции и парфюми. Но най-вече това е история за истинските приятели, които са на една крачка от теб.