Джон Хенри Бонъм - “Бонзо“, смятан за в музикалните среди за един от най-добрите рок барабанисти на всички времена, е роден на 31 май през преди 73 години.
Темата коментира в “Нашият ден“ Ивайло Кицов.
“Робърт Плант го кани в Led Zeppelin. Твърде дълго го канят, заедно с мениджъра Питър Грант, защото той се дърпа. Много го харесват, но умуват дълго как да го поканят, защото той е много беден, не може да си позволи дори телефон и е много трудно да бъде открит.
Робърт Плант праща 8 телеграми в любимата му кръчма. Питърг Грант праща 40 телеграми, но той много дълго продължава не иска.
Резултатът е – магия, величие, защото всичко, което Led Zeppelin правеха беше грандиозно. И може би без Бонзо тази най-хедонистична група едва ли би се изкачила до тези висини, до които стигна.“
Чуйте в звуковия файл.
Джон Хенри „Бонзо“ Бонъм е британски барабанист и член на рок групата Лед Зепелин.
Бонъм все още се смята сред музикалните среди за един от най-добрите рок барабанисти на всички времена. Той е определян за един от най-въздействащите и най-подражаваните барабанисти някога.
Бонъм е роден в град Редич, графство Уорчестър в Англия. Започва да свири на барабани на петгодишна възраст, като барабаните се състоят от консервени кутии и кутии от кафе, а той повтаря движенията на идолите си Джийн Крупа и Бъди Рич.
Първия си нормален комплект барабани получава 14-годишен. След като напуска училището Уилтън Хаус, работи за баща си Джак Бонъм в строителната индустрия.
През 1964 Бонъм влиза в първата си група – „Тери Уеб анд дъ Спайдърс“, и среща бъдещата си съпруга Пат Филипс на танц в Кидърминстър.
Също така свири за бирмингамски групи като „Дъ Блу Стар Трио“ и „Дъ Сенатърс“, които по-късно издават относително успешният сингъл She's a Mod. Тогава Бонъм решава да се занимава с музика постоянно.
Две години по-късно влиза в A Way of Life, но групата започва да свири прекалено рядко и в търсене на редовен доход влиза в блус групата Crawling King Snakes, чийто вокалист е Робърт Плант.
През този период Бонъм се сдобива с репутацията на най-шумния барабанист в Англия, често чупещ барабани и учтиво молен от клубовете да спре да свири.
Led Zeppelin
Когато Джими Пейдж иска да създаде групата след разпадането на „Дъ Ярдбърдс“, първият му избор за певец е Тери Райд, който обаче вече е подписал с Мики Моуст договор за солова кариера.
Райд предлага Робърт Плант, които от своя страна предлага Бонъм, които вече е свирил с Плант и познава Пейдж от студийни записи, както и Джон Пол Джоунс.
Сред възможните барабанисти в списъка на Пейдж фигурират още – Би Джей Уилсън от „Прокол Харум“, Кийт Мун и Джинджър Бейкър.
След като виждат Бонъм на концерт на Тим Роуз в северен Лондон през юли 1968 г., Пейдж и мениджъра му Питър Грант са убедени, че Бонъм е правилният избор.
Бонъм не обича нито да бъде далеч от дома и семейството си, нито летенето. Това води до честа употреба на алкохол и кокаин. На 24 септември 1980 г. Бонъм е взет от асистента на „Лед Зепелин“ Рекс Кинг от хотела, за да отидат заедно на репетицията в „Брей Студиос“ за предстоящото турне в САЩ, първото на групата от 1977 г.
По време на пътуването Бонъм поисква да спрат за закуска, където поглъща голямо количество водка със сандвича си. Продължава сериозно да пие и в студиото. Късно вечерта бандата се оттегля в къщата на Пейдж в Уиндзор. Умира от задушаване. Джон Бонъм е погребан на 10 октомври 1980 г. в Ръшокското енорийско гробище.
Бързо плъзват слухове, че Кози Пауъл, Кармин Апис, Саймън Кърк и други биха го заменили в групата, но смъртта на Бонъм се оказва единствената причина за това „Лед Зепелин“ никога да не се съберат отново успешно – неговото влияние върху стила на групата е уникално.
Малката сестра на Бонъм, Деби Бонъм, е певица. По-малкият му брат, Мик Бонъм (починал през 2000 г.), е DJ и уважаван фотограф. Синът на Джон Бонъм, Джейсън (роден през 1966 г.), също става барабанист.
Дъщерята на Бонъм, Зоуи, често се появява на събирания и награди на „Лед Зепелин“. През 2005 г. те се появяват на наградите „Грами“, за да получат наградата на баща им за цялостно творчество.
Снимки – УикипедияВ програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg