Неравенство и достъп до здравеопазване

Въпросът за неравенствата и здравноосигурителните системи може би звучал малко абстрактно. Навярно много хора не се замислят за същинския характер на здравноосигурителните правоотношения, в които ежедневно влизат. 

Как системата за здравноосигурителни правоотношения насърчава или предотвратява неравенства?

Темата коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева.

Европа винаги е отдавала особено голямо внимание на здравеопазването и на образованието, като двата големи сегмента, за които Европа смята, че формират цивилизационния облик, давайки на хората едновременно – възможност да живеят добре и да повишават своето образование. И по този начин отново да постигат добър начин на живот.

Но системата, по която трябва да бъде осигурен този начин на живот, често е твърде комплицирана.

Още от началото на ХХ в. започват и най-съвестните изследвания върху това как здравноосигурителните системи оказват влияние върху неравенствата в обществото. И възможно ли е те да бъдат механизъм, чрез който неравенствата да бъдат преодолявани.

Първите здравноосигурителни закони, които са приети в България, са от началото на ХХ в., приблизително от 1906 г.

Още от тогава законодателят е започнал да мисли как работниците работниците да имат възможност да получат подкрепа при настъпване на здравни рискове.

Законодателят започва да мисли как да осигури първоначално работниците в предприятието, след това чиновниците и служителите и най-накрая свободните професии.

Тези закони първоначално не са започнали с голям успех, но изследователите на законодателния период твърдят, че в развитието на това законодателство в България – от началото на ХХ в. до 1924 г. – постепенно се постига намаляване на дискриминацията, което е един много важен въпрос.

Тези здравноосигурителни закони са създали една система, т.нар. "Бисмаркова", която обвързва трайно достъпа до здравни услуги до полагането на труд.

След 1951 г. достъпът до медицински услуги бива напълно променен. Здравеопазването се подчинява на един принцип, който казва, че всички имат равен и безплатен достъп до медицинската услуга и това не се обвързва са полагането на труд, т.нар. "безплатна медицинска помощ", която мнозина добре си спомнят.

Този тип система обаче поставя с голяма въпросителна въпросът за качеството и достъпа до услуги по “втори начин“.

След 1989 г. системата за равен общ достъп до здравеопазване търпи своя крах. До 1998 г., когато започва изграждането на новата система. И това е системата на здравно осигуряване, която отново обвързва достъпа до здравни услуги до заплащането на осигурителните вноски.

Чуйте Ивана Мурджева в звуковия файл.