Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Портретът като отражение на вътрешния пламък на личността

Снимка: Pixabay

Какво ще се случи, когато концепцията за „Аз“-а се прехвърли в изкуството, откъдето може би никога не си е тръгвала? Навярно ще се появи портретът.

Като художествено, артистично и документално изображение, независимо под каква форма е възпроизведен, той представлява едно копие на нечий оригинал, с всичките му последващи интерпретации, немалко уловени мигове, които говорят за трансформацията на човека и най-вече – отражение на вътрешния пламък на личността.

Портретът възниква като жанр в изкуството, който има за цел да пресъздаде визията на даден човек, превърнал се в модел за неопределено време. Изобразява лицето му и неговото изражение, за да остави спомен за портретирания във времето. Всъщност обаче е много повече.

Съвременният портрет е психологическо огледало на човека, което разкрива неговата душа. А и тази на създателя му. В портрета „Аз“ – образът е личен и социален, реален и идеален. Той представя визията, но истината, която тя крие. Портретът буди човешкото въображение и често бива дорисуван от него. Той разкрива вижданията на портретирания за себе си, позицията и внушенията на портретиста и възприятията на другите – зрители, читатели, слушатели.

Портретурата пуска своите корени от изящното изкуство във фотографията, литературата, където авторът обрисува не просто образ, а герой, в музиката, където арката на портретирания докосва човешките сетива, в киното, където предлага нова призма, през която да се гледа даден филм и да се достигне до дълбочината на контурите, та дори и в журналистиката.

В каквато и среда да се реализира той, портретът вълнува преди всичко с историята, която разказва за човека в него. Именно тя провокира един колекционер да закупи дадена картина, един обикновен човек да се спре на конкретна портретна снимка или да се потопи в някое вълнуващо литературно или филмово произведение.

В това да допуснеш чуждия човешки образ в своя дом има нещо лично, и то се състои в откриването на част от себе си в портрета или от този, който би искал да бъдеш. С него запълваш и липсата от топлотата на друго човешко присъствие, на добрата компания.

Портретът е преживяване, което те отвежда във вътрешния свят на другия. Той е и начин на общуване, и възможност за близост. Има както способността да покаже човешката красота, така и социалната сила да промени действителността на човека в кадър, ако става дума за портретна фотография например.

Важна роля в портретурата играе и връзката между автора и обекта, който той пресъздава. От изграждането на тази връзка зависи и запечатването на одухотворения миг върху човешкия образ.

За този „букет от емоции“ в „Какво се случва“ разказаха: фотографката Диляна Гергова, чиято „Работилница за портрети“ може да бъде посетена между 2 и 4 юли в София; Галина Иванова, автор на книгата „Българките. Портрети на 100 забележителни жени“; основателките на първия и единствен Международен фестивал на портретния филм; и един портретист, чиито творби са собственост на някои от най-големите колекционери на изящно изкуство в Европа и Америка, като образът, който създава на световния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали.

Повече чуйте в звуковите файлове.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Чупим шаблони

В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..

публикувано на 26.04.24 в 18:35
Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев

Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев танцуват на фестивала "Екселсиор" в Сиена

В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..

публикувано на 26.04.24 в 15:00

"Виртуални тела 2.0" – точка на пресичане между изобразителното и танцовото изкуство

Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата  " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..

публикувано на 26.04.24 в 14:15

Девети брой на списание "Но поезия"

"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието.  Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..

публикувано на 26.04.24 в 13:34

Награда "Рицар на книгата" – шумните герои на литературата

По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..

публикувано на 26.04.24 в 13:28