Средновековен панаир в Талин

В Стария град на Талин са запленени от историята. Ако като мен попаднете през уикенда на площада пред кметството, със сигурност ще се окажете във въртопа на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дудуци и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки, плетени чорапи...

Включих се в балтийския кадрил, който изпълняваха „аристократите”, пийнах една мътна бира в пръстена чаша, добре придружена от вариант на средновековна наденица (не  толкова древна, де) в дървена копанка,  пипнах всяко везмо и плетиво, пробвах как работят странните играчки, хвърлях с децата парцалени рингове по волски рогове... Прочи там, че площад „Виру” е нещо като нулева точка на Талин – всички разстояния се равняват по него и още през 1914 година е бил мястото, откъдето тръгвали такситата.

Всички продавачи бяха в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържаха с тях на юлския пек – все пак става дума за ръчно тъкани вълнени поли, панталони, забрадки и калпаци от кожа. Но...бизнесът си е бизнес!

В Стария град на Талин той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостта и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо. Познайте къде употребих следобедното си кафе с поглед вперен в града, създаден през 13-и век, управляван от шведи, датчани, руснаци и вписан в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Това се оказа най-широката крепостна стена на града, наричана Дебелата Маргарита.

А крепостни стени и кули в естонската столица наспорил Господ. От форта, построен през 1530 година, но започнат още през 13-ивек, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км, а кулите са били 46.

Влизам в Стрия град през портата Виру (Вратата на времето) и сякаш прекрачвам в приказка. Погледът ми привлича масивна кула с червен покрив. За да се качиш до него, обаче трябва сам да си отсечеш средновековна монета с дупка по средата и да я овесиш ва връвчица на врата си. Извършвам процедурата с огромния чук върху старинната наковалня, нанизвам конопа, давам си петте евро и  поемам нагоре по витите стълби – старинни оръжия, топове, манекени, облечени в благороднически костюми. Кулата, кацнала сред изложба на градински цветя, носи необичайното име Кик ин де Кьок, в превод „Надникни в кухнята“. По средновековните стандарти постройката от 38 метра била толкова висока, че според легендата стражите можели да надникват в кухните на Долния град през комините им, стоящи доста под тях.

Кикинде Кьок е построена през 1470 година. Веднага след това отбранителното съоръжение било разширено и дебелината на стените му стигнала до 4 метра. В края на 1550 година, оръдията на Иван Грозни успели да пробият дупка в горната част на кулата, но тя устояла.

Абе, куца работа се оказа Старият Талин! Той се дели на Горен и Долен или Висок и Нисък. Издигнатият, естествено е по-аристократичен. Там е замъкът Тоомпеа, катедралата „Свети Александър Невски“, зданието на парламента. Ниският е онзи квартал, обитаван от търговци, занаятчии и „по-простите“ жители на града. Частите се съединяват чрез две живописни улички Pikk Jalg – в превод дълъг крак и логично, Luhike Jalg – къс крак. От там и заключението ми за куцукането.

Крепостната стена вдясно (ако се спускате по „Пик Ялг“) била построена през 1454 г., когато започнали караници между жителите на града. За да се оградят от Горния квартал,  обитателите на Долния залоствали тежките двери в девет вечерта. За знатните „Пик Ялг“ се оказала единствената връзка с останалия свят и в крайна сметка се разбрали с простосмъртните.

Късият крак на Талин – Luhike Jalg винаги си е бил пешеходен. Пресечката е дълга 95 метра и се вие край старинни къщи с почти отвесни стълби като колоритно се вписва в представата на туристите за уличка в средновековен европейски град. Тя отвежда до Градината на датския крал. Нищо чудно! И самото име на Талин означава в превод „датски град“.

Най-руското място в лютеранската столица на Естония е катедралата „Свети Александър Невски“. Толкова е величествена, че местните я наричат „петглавата грамада“. Тя е осветена тържествено през 1900 година в памет на чудотворното спасяване на царското семейство в железопътна катастрофа на 17 октомври 1888 г. Няколко вагона на императорския влак, пътуващ от Крим за Санкт Петербург излезли от релсите и таванът на купето, където пътувало най-височайшата фамилия на Русия започнал да пада. Монархът Александър Трети, който притежавал богатирска сила, успял да го удържи на плещите си, докато всички вътре, вкл. и прислугата, не излезли навън. Посветили храма на светеца-покровител на юначния цар.

Като внучка на магистър-фармацевт, израснала между бурканчета и везни, не пропускам най-старата аптека в Европа, която все още функционира в първоначалното си помещение. В талинския архив има записка от 1422 г., според която на градския съвет е присъствал фармацевтът Николаус, по онова време трети поред аптекар в историята на града. Метална стрелка указва къде е магазинът, но вратата му е толкова пъстро изографисана, че не можеш да сбъркаш. От обстановката погледът ми шари като игра на пинг-понг – в едната зала е аптеката, а в другата – музея. Собственици на мястото са десет поколения фармацевти Бурхардт, което личи от фамилните дипломи по стените. Жената зад щанда е потомка на същия род с брилянтен немски, на който охотно разказва историята на аптеката.

Старинни дървени шкафове с резбовани грифони по облегалките на пейките, където посядат клиентите, докато чакат илачите си. Хаванчета, филджанчета, керамични съдове за химични субстанции, хербарии с лечебни треви и... сплитка чесън над вратата на музея.

В аптеката, освен съвременни лекарства, продават билки, настойки, шоколад по древна рецепта и прочутото вино Кларет - Raeapteegi Klarett. На бутилката е посочена годината 1467, когато за първи път е записана рецептата за приготвянето му.