„Ако трябва да промените армията, вероятно трябва да въведете нови практически знания, новите практически знания са свързани с нови научни знания, новите научни знания са свързани с нова, поне минимална образователна система, новата образователна система е свързана с нови хора - тези нови хора вероятно ще бъдат западноевропейци и това поставя културна дилема“, по този изразителен начин историкът от Софийския университет Алексей Кальонски изяснява ситуацията, в която Петър Първи сяда на руския престол и се заема да превърне Русия от регионална в европейска, а впоследствие и световна сила.
„Петър е скандален, Петър е много енергичен, Петър не е традиционен, той има бурни, карнавални, понякога и брутални прояви, които изглеждат трудни за осмисляне, затова и се налагат с насилие“, коментира доц. Кальонски.
Таблицата на ранговете преорганизира основите на руското феодално благородство, наречено още местничество като признава службата във военната, държавната служба и в императорския двор като основа за положението на аристократа в обществото. Таблицата е разделена в 14 класа и всички благородници поне на теория, независимо от титлата или богатството си, започват от дъното на таблицата и се издигат чрез служба на царя. През 18 век много от благородниците са неграмотни и в крайна сметка Таблицата на ранговете съумява да създаде образована класа от благородници-служители.
„Има едно голямо разбъркване на елита, впоследствие на основата на Таблицата настъпва едно ново стягане. Руските социални историци дори казват, че Петър консервира и закрепостява аристокрацията. Тя има чест, престиж, може да увеличи богатството си, но няма свобода като западноевропейската аристокрация. Няма свобода и е принудена да служи по нов начин, преди това е служила по традиционен начин не по принуда“.
Чуйте третия епизод на „Енциклопедия бюрократика“, за да научите формулата на революцията.
В епизода са използвани откъси от „Петър Велики“ на Анри Троая, „Peter the Great“ на Robert K. Massie. Стихотворението „Надпис към статуята на Петър Велики“ от Михаил Ломоносов е в превод на Иванка Павлова.
Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два..
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община Варна, от Италия пристигна Иван Лазара. Той е вокален треньор на фестивала в Сан Ремо и музикален директор на West Scotland University в Рим. Човекът, който извайва гласовете на италианските звезди се..
Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала от най-престижното състезание по математика в света за годината, 65-ата Международна олимпиада. "Това е най-старото математическо състезание в света и служи като пример за съставяне на всички състезания, като България е една от основателките на тази олимпиада, тъй като заедно..
Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg