Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен за българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише „указател“ към растителния свят на една страна.
Епизод 1 е посветен на проф. Стефан Георгиев – първият българин с докторски труд по ботаника, основоположник на българската ботаническа наука. Той е роден на 1 август 1859 г. в Болград, днешна Украйна, и през 1878 г. завършва прочутата Болградска класическа гимназия. Следва естествени науки в Прага и Лайпциг, завършва с докторат Лайпцигския университет. В продължение на четири години преподава естествени науки в Софийската гимназия. Става професор в Софийския университет и основател на Ботаническия институт, по-късно Катедра по Ботаника, чийто ръководител е до преждевременната си смърт през 1900 г. Основател на Университетската ботаническа градина – София. С огромен принос за проучване на флористичното богатство на България, Стефан Георгиев не успява да достигне заветната си цел – написването на първа Българска флора.
За проф. Стефан Георгиев разказват проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“, доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина при БАН и д-р Красимир Косев, директор на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик.
Чуйте повече в звуковия файл.152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg