Къде и как спортуват децата с увреждания

Какъв е пътят към спорта на децата с увреждания? Какво може да даде спортът на децата със специфични нужди? Има ли достатъчно съоръжения в парковете, които да са адаптирани за тези деца?

Темата коментира в “Нашият ден“, Борислава Вандова, майка на 15-годишния Боян, който е със синдром на Даун. Той е неколкократен медалист на Европейските игри за младежи с увреждания – Emil Open.

“Спортните успехи се постигат с много труд и постоянство и с треньори, които да работят в тази сфера. За съжаление в България спортът е малко на заден план.

Всеки гледа в центровете да работят двигателно с ръцете, но никой не вярва в тези деца, че спортът съществува за тях.

При Боян всичко стана съвсем случайно. Започна с една адаптирана зумба, за която бяхме чули, че един младеж прави за децата с увреждания.

Беше любов от пръв поглед. Започнахме, той започна с една прегръдка и каза – “Бояне, от кога те чакам“. Започнахме да ходим в събота. С нетърпение очаквахме да ходим на тази зумба.

Треньорът видя капацитет в моя син, който не можеше да слиза по стълбите, без да се държи за перилата. Беше му много трудно да ходи, с двигателната система беше много зле. Трудно си местеше краката и видя потенциала в детето, че може да се справи и започнахме с кондиционни тренировки, които той започна да прави за повечето дечица с увреждания.

Но началото беше направено с моя син и в момента той вече е с медали от европейско първенство."

Цената на медалите

"Моят син е пълничък. Първо беше сложен на диета. Всеки ден е на тренировки, които са поне три часа дневно, които се правят след училище и постоянство. Вкъщи продължаваме тренировки, които треньорът му е дал за домашно и наистина нещата се случват.

Смея да кажа, че сега имаме едно страхотно самостоятелно дете, което може да се бори само с живота. От дете с ментален проблем, което е абсолютно несамостоятелно, в момента мога да разчитам изцяло на него и да живее един пълноценен живот.

Боян ме научи на много търпение. Всеки един родител с дете с ментални увреждания в началото иска нещата да се случват бързо, но това не може да стане и трябва страшно много постоянство и търпение, защото нещата се случват стъпка по стъпка.

В началото, като всеки един родител, бях притеснена, че не намираме хора, с които да говорим на един език."

Какво прави държавата

"Трябва да има повече специалисти, на които държавата да заплаща, а не да разчитаме само на доброволците.

Защото много трудно се работи с нашите деца. Наясно сме като родители. Ние, родителите, не може да сме терапевти, физиотерапевти и психолози. Аз също, като родител, искам да работя и да бъда пълноценен гражданин на страната, а не да седя вкъщи и само да си гледам детето."

Федерацията за адаптирана физическа активност

"Нашата федерация се занимава с много активности. Работим в сферата на театрите. В сферата на обучаването на децата да работят. Всичко е по европейски проекти."

Чуйте Борислава Вандова в звуковия файл.