Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 3 е посветен на акад. Борис Стефанов – който заедно с Николай Стоянов пише само за две години монументалната първа „Българска флора“ (1924-1925). Борис Стефанов е основоположник на българската дендрология. Роден в София през 1894 г. и още с раждането си преживява първата си загуба – майка му умира.
Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“. От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новия Агрономически факултет в СУ, от 1926 г. е частен, а от 1928 г. – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Оглавява новосъздадената катедра „Дендрология с анатомия на дървото“ през 1949 г. Създател на арборетума към Института за гората.
За акад. Борис Стефанов разказват проф. Стефан Станев и проф. Петър Желев, ръководител на Катедра „Дендрология“ в Лесотехническия университет.
Странджа е едно от местата, които Борис Стефанов посещава за изследванията си, включително на горската растителност. Инж. Румяна Цвяткова, ръководителка на Природен парк „Странджа“, разказва за богатството му.
Снимки – БАН, Уикипедия, Природен парк „Странджа“
Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...
Алиолувата къща в Казанлък е паметник на културата и своеобразен културен център, в който сега, в разгара на лятото, текат театрални репетиции. Тя е построена в средата на 19 век от български майстори за богат турски бей, а днес се приема, че Алиолувата къща е една от най-интересните къщи в града и е обявена за паметник на културата с местно значение...
"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да..
На 2-ри август във Варна е първият концерт от лятното турне на Б.Т.Р. Той е в Летния театър, а музикантите ще зарадват феновете си с най-доброто от..
"Отколе имяло… (Имало едно време…)" е проект на Красимир Ризов с художествено съдържание, което предлага изживяване, кратко пътуване извън настоящия..
Проектът "Суперпозиции" е инициатива на Института за съвременно изкуство в София. Целта му е да предложи сложна мрежа от аудиовизуални проекти и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg