В „Демократически преглед“ от 1911 г. в статията си „Имаме ли художествена критика?“ Сирак Скитник пише: „Ако е само да се каже: „вещо изпълнено“ или просто „хубаво“, по-добре това да каже художник, който безусловно влага зад тези думи разбиране, отколкото друг да каже това, изхождайки от съмнителна „обща“ художествена култура. Но последната мисъл стои до една опасност, която вече имаме в България. Това дето „художествената култура“ прилича на неособено умен, натруфен младеж, показва, че при редки само изключения художникът може да бъде добра (не бих казал критическа мисъл), а уяснено преживяваща душа, която да посредничи при творчество и възприятие.“
Преди това той е критикувал съвсем конкретно липсата на съдържателна критика или нейната посредственост в нашата литература, изобразителното изкуство, театъра, като не е пестил сарказма си: „А нашите „критици“ надраснали ли са нашите писатели и художници? Те приличат на оня десетгодишен син, който пуши цигари и мисли, че знае повече от баща си. И истинността на тая мисъл би трябвало да смущава ония, които по лош навик обичат да престъпничат с перото.“
В книгата „Следите на Скитника. Критика и публицистика“ можем да се възхитим от смелото перо на Сирак Скитник, от неговата прозорливост, широка култура и дълбочината, с която осмисля културния ни живот, а не на последно място от съвсем актуалното звучене на статиите му. Тя събира публицистични, критически и теоретични текстове на Сирак Скитник (1883-1943) – художник, председател на дружеството „Родно изкуство“, първият директор на Националното радио, съредактор в сп. „Златорог“, артистичен директор на Народния театър, културна фигура от висок ранг.
Работата по съставителството е на Милена Бойчева. В „Сантиментален послеслов“ Ясен Бориславов описва перипетиите първоначално около дипломната работа на Милена Бойчева върху Сирак Скитник, върната заради „липса на марскистко-ленински подход“, след това разказва за осуетеното публикуване на сборник с негови теоретични статии и рецензии за театрални постановки, а поради внезапното прекъсване един ден на „нишката на нейния живот“, как ръкописът, който тя прецизно подготвя, остава неотпечатан в архива ѝ, откъдето е изваден на бял свят и издаден в нейна памет под редакцията му. Надеждата е, че Сирак Скитник чрез тази книга ще „проговори отново със собствен глас“, защото е важно да не прекъсваме нишката, която ни свързва със собствената ни култура и да познаваме „един от най-изявените строители на модерната българска култура през XX век“.
Чуйте Марин Бодаков
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg