В „Демократически преглед“ от 1911 г. в статията си „Имаме ли художествена критика?“ Сирак Скитник пише: „Ако е само да се каже: „вещо изпълнено“ или просто „хубаво“, по-добре това да каже художник, който безусловно влага зад тези думи разбиране, отколкото друг да каже това, изхождайки от съмнителна „обща“ художествена култура. Но последната мисъл стои до една опасност, която вече имаме в България. Това дето „художествената култура“ прилича на неособено умен, натруфен младеж, показва, че при редки само изключения художникът може да бъде добра (не бих казал критическа мисъл), а уяснено преживяваща душа, която да посредничи при творчество и възприятие.“
Преди това той е критикувал съвсем конкретно липсата на съдържателна критика или нейната посредственост в нашата литература, изобразителното изкуство, театъра, като не е пестил сарказма си: „А нашите „критици“ надраснали ли са нашите писатели и художници? Те приличат на оня десетгодишен син, който пуши цигари и мисли, че знае повече от баща си. И истинността на тая мисъл би трябвало да смущава ония, които по лош навик обичат да престъпничат с перото.“
В книгата „Следите на Скитника. Критика и публицистика“ можем да се възхитим от смелото перо на Сирак Скитник, от неговата прозорливост, широка култура и дълбочината, с която осмисля културния ни живот, а не на последно място от съвсем актуалното звучене на статиите му. Тя събира публицистични, критически и теоретични текстове на Сирак Скитник (1883-1943) – художник, председател на дружеството „Родно изкуство“, първият директор на Националното радио, съредактор в сп. „Златорог“, артистичен директор на Народния театър, културна фигура от висок ранг.
Работата по съставителството е на Милена Бойчева. В „Сантиментален послеслов“ Ясен Бориславов описва перипетиите първоначално около дипломната работа на Милена Бойчева върху Сирак Скитник, върната заради „липса на марскистко-ленински подход“, след това разказва за осуетеното публикуване на сборник с негови теоретични статии и рецензии за театрални постановки, а поради внезапното прекъсване един ден на „нишката на нейния живот“, как ръкописът, който тя прецизно подготвя, остава неотпечатан в архива ѝ, откъдето е изваден на бял свят и издаден в нейна памет под редакцията му. Надеждата е, че Сирак Скитник чрез тази книга ще „проговори отново със собствен глас“, защото е важно да не прекъсваме нишката, която ни свързва със собствената ни култура и да познаваме „един от най-изявените строители на модерната българска култура през XX век“.
Чуйте Марин Бодаков
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега текстът ще оживее за първи път на театрална сцена. "Намираме се във вътрешността на театъра. Точно в този ден театърът е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка е..
С концерт-спектакъла "Стих, вокал и танц" се отбелязват 33 години специалност "Балетна педагогика" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". В навечерието на събитието, което ще се състои на 1 февруари (събота) от 18 ч. , в "Артефир" разговаряме с примабалерината и балетен педагог, доайен на българската балетна школа – доц...
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg