Бошко и Адмира от Сараево имат нещастието да се обичат в държава с враждуващи етноси. Родени са през 1968 г. и завършват пътя си в прегръдка на 25 години на 18 май 1993 г.
Историята излиза на бял свят с репортажа на Кърт Шорк, американският кореспондент на Ройтерс, четири дни след трагедията. Той кръсти тази история “Ромео и Жулиета в Сараево“.
Историята разказва в “Нашият ден“ балканистът Райна Асенова:
"Сараево във времето, в което са израснали Бошко и Адмира, беше един от най-космополитните градове в бивша Югославия, известен със своята музика и култура. И с добрите отношения между сърби, мюсюлмани и хървати, които живееха в хармония.
Двамата се запознават още в училище на 16 години. Стават приятели, влюбват се. Семействата им ги приемат, но избухва войната. И тогава майката на Бошко, която е вдовица, се премества при по-големия си син в Крушевац.
Бошко отказва да замине с нея, иска да остане с Адмира и със своя приятел Миша Чукон, който е сърбин и изиграва фатална роля в цялата история. Той е бил член на Босненската мюсюлманска армия и тримата заедно са живели в апартамента на Бошко. През пролетта на 1993 г., буквално дни преди трагедията, Мишо напуска Сараево, дезертира от Босненската армия и преминава на територията, която е под контрола на Босненската сръбска армия. Той напуска града с оръжие, радиостанция и с тайните военни шифри от своята част на Босненската армия, а Бошко остава в апартамента и трябва да понесе последиците от дезертьорството на своя приятел.
И Бошко е повикан да се яви на разпит в полицейското управление на Босна. Тъй като се опасява от най-лошото, решават двамата с Адмира да избягат от Сараево, което е заобиколено и обстрелвано всеки ден и е подложено на терора на снайперистите, които стрелят по всичко, което мърда, без да гледат дали е сърбин, мюсюлманин или хърватин.
Бошко и Адмира решават да избягат от Сараево и се свързват с приятел на по-големия брат на Бошко, той е от Босненската мюсюлманска армия, но е известна личност от кръговете на организираната престъпност. Бил е влиятелен човек по това време и е уредил срещу заплащане на 18 хил. марки снайперистите, които следят цялата ситуация в Сараево, да не стрелят около моста “Върбаня“, по който трябва да избягат Бошко и Адмира. Те трябва да пресекат този мост, за да стигнат до контролирания от сърбите квартал “Гърбавица“ и оттам да се прехвърлят в бъдещата Република Сръбска.
Двамата тръгват през нощта, тичайки по моста. Но в края на моста снайперист убива първо Бошко, който загива на място. Адмира, която е тежко ранена, успява да се добере до тялото му, прегръща го и двамата умират.
Но още по-ужасното е, че телата стоят на този мост седем дни, защото той е подложен на снайперистки обстрел и никой не се решава да ги изтегли.
През това време босненските мюсюлмани и сърбите се обвиняват едни други за стрелбата, а телата лежат. Родителите на двамата научават дни по-късно за цялата трагедия.
Помолили са след това силите на ООН в Босна да вземат телата от там, но те отказват, тъй като техните коли не са защитени от подобен тип оръжие и няма как да рискуват живота си, за да вземат телата.
Накрая Босненските сръбски сили принуждават четирима босненски военнопленници, вързани с въжета, да отидат на моста и да изтеглят телата.
Ако хората искат да научат повече за тази история, могат да прочетат великолепния роман на Георги Бърдаров “Аз още броя дните“.
Всичко това показва ужаса на войната и до каква степен човешката психика се променя за броени дни."
Чуйте Райна Асенова в звуковия файл.
С директно излъчване от Държавен културен институт Културен център "Двореца" в Балчик продължава българското турне на "Семейно радио" с изнесено студио от градове и села. В търсене на семейния дух и родовата памет в ежедневието и празничните мигове навръх Илинден ви срещаме с: директорката на най-посещавания туристически обект в България и домакин на..
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата" Чие бъдеще "Очевидно за бъдещето на децата ни, на внуците ни, а през това бъдеще, битката е за Европа и света. Всеки се бори за своята версия. Моделът, по който бяхме управлявани до този..
16-годишната Росена Добрева от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Конкурсът се организира от Центъра за еврейско-българско сътрудничество АЛЕФ. За човечността, толерантността и героизма на българите в спасяването на..
България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..
Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални потребности, почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата"..
Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му)..
На 27 септември в Открита сцена "Сълза и смях" е премиерата на спектакъла "Не бях аз" от Владо Даверов . Режисьор на постановката е Лиза Шопова, музиката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg