Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Главен герой

Акад. Атанасов: Внасяме храна, несъвместима с нашия геном

Акад. Атанас Иванов Атанасов
Снимка: личен архив

Акад. Атанас Иванов Атанасов е един от пионерите на растителната биотехнология в света. Наскоро излезе и новата му книга “Живот и наука през моите очи“. Той е част от учените, които на практика създават бионезависимостта на България. Имаше години, в които България произвежда своята селскостопанска продукция, разчитайки на собствена база семена. Доколко се променя човешкият геном в резултат от храненето?

Темата коментира в “Нашият ден“ акад. Атанас Атанасов:

“Въпреки че на книга се представя, че българското земеделие е много ефективно, България е в незавидното положение. Ако се счита, че петте основни култури произвеждаме достатъчно на модерни и на съвременни агротехнически основи, една от най-силните продукции в света – това го разбирам. Но къде е силата, това, което прави една страна със собствен облик и значение за себе си, за региона, за Европа и за света.

Това е, когато правиш истински продукти с добавена стойност и те са конкурентоспособни и известни в света и се търсят. Тогава, когато те са полезни за хората. Ето това е, което прави облика на нацията и в този смисъл ние съвсем не сме в това завидно положение.

Вместо да произвеждаме и да бъдем конкурентни на семената, защото семената – това е зародишната плазма, както обичам да казвам. Това е настоящето и бъдещето не само на нашата нация, но и в света. Но при настъпилите световни пандемии, ако ние не можем да осигурим това сега в момента, утре и други ден можем да изпаднем в една зависимост от вноса на семена, а това означава и на хранителни продукти."

Български продукти – 70% чужда храна

"Не знам дали цифрата намаля под 70-80% на всички продукти, с изключение на хляба. Имам предвид – зеленчуци, плодове, местни, млечни продукти.

Внасяме храна, която не е съвместима с нашия геном. Тя е расла някъде, пътувала е дълго време. И идва в нашата страна не във вида, в който трябва да бъде консумирана – свежа и прясна, както българинът е консумирал години наред.

Една от големите недалновидни, небалансирани промени по време на социализма е, че голяма част от селското население се изнесе в града. И започна демографският проблем на България, който в момента е най-остър.

Планинските и полупланинските райони, които произвеждаха едни от най-качествените млечни и местни продукти, сега далеч ги няма тези хора, които да направят това. И тук излиза въпросът – къде е балансът между науката и производството?

Колкото и да се говори за ТКЗС-тата, че са били нещо лошо, но те бяха един вид частна собственост, защото те определяха всичкоТе си определяха – кой колко ще плаща, какво да произвеждат, къде да го продават. Това е вид пазарна икономика на този етап и това показва.

България до 1967-1968 г. беше в един възход благодарение на това мощно селско стопанство. След това станаха държавни и от там нататък нещата се виждат...

Но в този период израсна една наука, наречена “Селекционна наука на България“ , която се оказа много далновидна. Веднага се компенсираха грешките от периода на Лисенко.

Навлязоха млади генетици и създадоха школа в областта на селекцията. И тези селекционери изведоха семената на върхово равнище не само в пшеницата и слънчогледа. Слънчогледът завладя Франция, най-силната страна. Българският слънчоглед взе 60% от територията на Франция, великият хибрид “Албена“.

Съвременните генетични технологии трябваше да навлязат в лицето на биотехнологиите. И това беше направено от нас. Много сериозно, много обстойно, създаде се стройна система, която да подхрани селекцията.

Но – промените дойдоха и на това престана да се обръща сериозно внимание. И земеделието, което е градило България, бе избутано назад.

Нямам против приоритетите, които бяха изредени в парламента, но никой не каза, че българският петрол и злато това са земеделието и българските води. Че това е бъдещето ни и ние трябва да започнем от там – как да го изградим.

Почвата, климатът, които има тази страна, независимо от климатичните промени. Енергията, която Бог ни е дал, прави тази уникалност.

Доказано е във вековете, че българската храна е полезна не само за българина, но и чужденците се влияят положително. И вместо да имаме 5-6 млн. туристи, утре може да имаме 12 млн."

Чуйте акад. Атанас Атанасов от звуковия файл.

Снимки – личен архив и изд. "Захарий Стоянов"

Акад. Атанас Иванов Атанасов е роден през 1943 г. в гр. Дългопол, Варненско. Завършва агрономство – специалност генетика и селекция във Висшия селскостопански институт в гр. София. В периода 1969 - 1982год. специализира при Акад. Р. Бутенко в Институт по физиология на растенията, РАН, гр. Москва, Русия; в CNRS Жиф-сюр-Ивет и INRA Версай, Франция; в Биологически изследователски център, гр. Сегед, Унгария, в Лаборатория по генетично инженерство, експериментална станция, Отава, Канада; в Лаборатория по молекулярна генетика, Университет гр. Гент, Белгия при проф. Марк ван Монтагю и проф. Дирк Инзе; бил е гост-професор в Института по растениевъдни науки CNRS, Жиф-сюр-Ивет, Франция.

Бил е гост професор на Администрацията за земеделско развитие на Република Корея; на Аграрния университет във Вухан, Китай и на Измирския университет – Турция. Професор е към Университета Дьо Монтфорт, Англия от 1994 год.

Владее английски, руски и френски езици. Той е международно признат учен – член на Украинската, Руската и Румънската академии на селскостопанските науки, Doctor Honoris Causa на Университета по земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж-Напока, Румъния и на Селскостопанската академия, България. Удостоен е с множество международни награди, почетни дипломи и грамоти.

Пионер в растителните биотехнологии в България от 1967 год.

Научната му дейност е тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии и на геномиката на растенията у нас.

Успешно са създадени методи за “Ин витро” клонално размножаване и отглеждани на зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. За пръв път доказва възможността за получаване на ембриони и цели растения от полен на прашници чрез въвеждане на гени, обуславящи устойчивост на растенията срещу патогени, хербициди и стрес.

Разработени са ефективни схеми за клониране и пренос на гени при редица български сортове тютюн, люцерна, картофи, захарно цвекло, домати, ябълка, слива и лоза. Неговият екип създава нови сортове и селекционни линии.

Работи активно върху създаване и прилагане на законодателство за биобезопасността; организиране на контрол при използването на генетично подобрени растения; оценка и управление на риска при създаване и освобождаване на ГМО в околната среда.

Научните трудове на акад. Атанасов са публикувани в 299 статии в престижни български и чуждестранни списания и са цитирани 2123 пъти (сумарния импакт фактор е над 241, а личния импакт-фактор е 43 бала). Представил е стотици доклади и постери на конференции и симпозиуми; има издадени учебни ръководства, научни сборници, книги, множество брошури и бюлетини.

Има преподавателски опит в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, гр. София; Аграрния университет, гр. Пловдив и Химико-технологическия и металургичен университет, гр. София, като хоноруван преподавател, четейки лекции и курсове по клетъчно и генно инженерство при растенията. При него са защитили 21 дипломанти, 52 доктори на науките, 31 специализанти от страната и 28 от чужбина по проблемите на генетичното инженерство при растенията.

Заемал е редица длъжности - ръководител на Лаборатория по “Тъканни и клетъчни култури”в Института по захарно цвекло; ръководител на група по “Клетъчна генетика”в Института по генетика БАН; създател и директор на Института по генетично инженерство, ССА, Костинброд през 1985 год. и негов ръководител до 2008 год. Координатор е на програмата по растителни биотехнологии за България и Балканския регион. Той е един от основателите и съуправител на АгроБиотех парк и Съвместен геномен център към СУ „Св. Кл. Охридски”. Член е на 25 управителни и научни съвети и комисии на национално и международно равнище. Ангажиран е многократно като експерт и консултант на национално и международно равнище. Член е също на 17 редакционни колегии; на 7 международни организации. Има организирани над 65 международни мероприятия.

Акад. Атанас Атанасов се явява важен фактор в развитието на геномните изследвания в областта на селското стопанство в нашата страна.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Свещенослужителите наследници на Светите апостоли

На 26 септември Църквата чества успението на любимия Христов ученик св. Йоан Богослов, роден във Витсаида – град, разположен на красивия бряг на Генисаpетското езеро. Св. Йоан Богослов ни остави Евангелието, три свои послания и Откровението или Апокалипсиса. В своите боговдъхновени творби св. Йоан издига преди всичко любовта – тази най-мощна стихия на..

публикувано на 26.09.21 в 09:05
Конференция

Журналистиката, която овластява гражданите

На 24 и 25 септември т.г. София бе домакин на значимо медийно събитие, което събра заедно водещи личности в световната разследваща журналистика. Под мотото „Нови хоризонти в журналистиката“ участниците в конференцията дискутираха, споделяха опита си и търсеха заедно нови пътища към това честната журналистика да се върне при хората. Дейвид МакДоналд ,..

публикувано на 26.09.21 в 08:05

Защо масовите залесявания невинаги са добри за дърветата

България е европейски лидер в защитата на стари гори с над 150 000 хектара гори във фаза на старост, което е около 6-7% от всички гори в страната ни. Девет общини поеха ангажимент за опазване на старите гори на териториите си – Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица – вече пазят общо 1150..

публикувано на 25.09.21 в 08:30

В Кубрат – родния град на Лили Иванова

Град Кубрат е родния град на примата на българската естрада Лили Иванова. Той е трети по големина в областта след областния си център Разград и Исперих. Най-ранното писмено сведение за селището е от 1624 г. Според легендите то е създадено в началото на XV век. Тогава по тези земи господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил всички кладенци..

публикувано на 25.09.21 в 07:55

Кауза.бг – дарителският сайт за открити и честни идеи

Кауза.БГ е проект на Националния дарителски фонд „13 века България“, в който всеки може да предложи кауза, стига тя да е родолюбива, общественозначима и близка до българското сърце. След проверката на необходимите документи и подписването на договор инициативата се публикува на дарителския сайт. Платформата за споделени проекти с непреходна стойност –..

публикувано на 24.09.21 в 12:19