Историята на банатските българи е една дълга интересна сага на преселението и движението в пространството и времето.
Дружеството на банатските българи в България „Фалмис“ създава преди пет години един ансамбъл, наречен също „Фалмис“, който да представя банатските български танци и песни – фолклора на тази малка общност.
Ето какво споделя в "Нашият ден" ръководителката Светлана Караджова:
"Името идва от поздрава между католици "Славен да бъде Исус". За банатските българи това се съкращава до една дума – "Фалмис". Това име на ансамбъла и на дружеството е поздрав към всички хора по целия свят. Като ключова дума, като код, като ключ, който отваря общуването с другите."
На 23 август 2016 г. в китния двор на Католическата апостолическа екзархия на ул. „Люлин планина” в София се събират първите ентусиасти да танцуват „Препичоре” и „Чардаш” от Бърдарски геран, така както ги помнят от дедите си.
"Ансамбълът започна като място, на което да дадем повод на младите хора от общността да се събират и да изучават фолклора ни. Имама и детски танцов състав, вокална група. Постепенно разширихме фолклора, който изпълняваме и танцуваме с унгарски, полски народни танци, както и автентични български народни танци.
Страшно много се различават банатските танци, защото банатските българи са малка общност, която живее в пределите на Австро-Унгария преди, а сега на територията на Румъния и Сърбия. Малка част от тези потомци на преселници се завръщат – от някъде 135 години има банатски българи и в България. Фолклорът е различен поради това, че е загубил чертите, свързани с България, и е придобил нещо чуждо, усвоил е елементи и модели от фолклора на различните общности, сред които живее. Много унгарско, немско влияние... европейско влияние. Танците са салонни, танцуват се по двойки. Костюмите са различни и макар да пазят елементи от северняшката носия, те са придали нещо отгоре върху нея, за да стане тя различна.
Подборът на банатските българи като танци и песни е уникална част от българския фолклор. Защото е усвоил елементи от други култури и ги е превърнал като свои. Банатската общност, макар и малка, е способна да пренесе огромна историческа памет през годините."
Чуйте повече от звуковия файл.
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg