Историята на банатските българи е една дълга интересна сага на преселението и движението в пространството и времето.
Дружеството на банатските българи в България „Фалмис“ създава преди пет години един ансамбъл, наречен също „Фалмис“, който да представя банатските български танци и песни – фолклора на тази малка общност.
Ето какво споделя в "Нашият ден" ръководителката Светлана Караджова:
"Името идва от поздрава между католици "Славен да бъде Исус". За банатските българи това се съкращава до една дума – "Фалмис". Това име на ансамбъла и на дружеството е поздрав към всички хора по целия свят. Като ключова дума, като код, като ключ, който отваря общуването с другите."
На 23 август 2016 г. в китния двор на Католическата апостолическа екзархия на ул. „Люлин планина” в София се събират първите ентусиасти да танцуват „Препичоре” и „Чардаш” от Бърдарски геран, така както ги помнят от дедите си.
"Ансамбълът започна като място, на което да дадем повод на младите хора от общността да се събират и да изучават фолклора ни. Имама и детски танцов състав, вокална група. Постепенно разширихме фолклора, който изпълняваме и танцуваме с унгарски, полски народни танци, както и автентични български народни танци.
Страшно много се различават банатските танци, защото банатските българи са малка общност, която живее в пределите на Австро-Унгария преди, а сега на територията на Румъния и Сърбия. Малка част от тези потомци на преселници се завръщат – от някъде 135 години има банатски българи и в България. Фолклорът е различен поради това, че е загубил чертите, свързани с България, и е придобил нещо чуждо, усвоил е елементи и модели от фолклора на различните общности, сред които живее. Много унгарско, немско влияние... европейско влияние. Танците са салонни, танцуват се по двойки. Костюмите са различни и макар да пазят елементи от северняшката носия, те са придали нещо отгоре върху нея, за да стане тя различна.
Подборът на банатските българи като танци и песни е уникална част от българския фолклор. Защото е усвоил елементи от други култури и ги е превърнал като свои. Банатската общност, макар и малка, е способна да пренесе огромна историческа памет през годините."
Чуйте повече от звуковия файл.
Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи. Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " . В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч. Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..
Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..
Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..
Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg