Обикновено не ги забелязваме или ги скубем и плевим, когато са в градината ни. Става въпрос за дивите растения, предшественици на много от познатите ни културни видове, които използваме днес за прехрана.
Дивите растения обаче, се оказват важен фактор за запазване на хранителната сигурност в условия на променящ се климат и нарастващо население.
Знаем от историята какви рискове крие монокултурното земеделие и колко уязвимо може да бъде то.
А всички модерни култивирани видове са еволюирали от диви предци къде с естествен отбор, къде чрез селекция.
Дивите роднини – Crop Wild Relatives (CWR) са всички видове, които се срещат в природата и които до известна степен са генетично свързани с ядливи и фуражни култури, лечебни растения, подправки, декоративни и горски видове, използвани от човека.
Дивите слънчогледи например могат да се адаптират към много по-студени или горещи условия от полските си братовчеди, но в същото време те са достатъчно близки генетично, за да могат да се кръстосат, а процесът не изисква генно инженерство.
Друг любопитен пример, който споделя Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в Тюбинген, е как в Европа и България използването на подложки от диви (американски) видове грозде се оказва спасяваща стратегия след опустошаването на десетки милиони декари европейски лозя от дребния вредител филоксера през 60-те години на 19 век.
Радина изтъква и една неочаквана полза от модите в храната и интереса към позабравени ядивни видове и сортове от рода на киноа, булгур, тученица, манголд и пр.
Чуйте разговора с нея за мерките, които трябва предприемем и за ключовата роля на биоразнообразието в среда на променящ се климат.
За философията на бавното живеене, за традициите и споделената храна – журналистката и пътешественичка Мира Баджева разказва за едно от последните си пътувания из Турция – за района около полуостров Чешме, с какво е известен или по-скоро защо трябва да бъде по-известен. Още повече, че според нея малките градчета около Чешме заслужават специално..
За първи път в България се излюпиха три розови фламинги в Атанасовското езеро край Бургас. Случи се навръх 44-годишнина от обявяването на езерото за поддържан резерват. "Много по-дълга история има този факт. Всичко започна през миналата година, гнездата на птиците са големи, птиците показаха, че започват процес на гнездене, но за съжаление..
Седмата по ред експедиция на палеонтолозите от НПМ-БАН приключи успешно. Учените се натъкнаха на 30 нови вкаменелости до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В екипа, ръководен от доц. Латинка Христова, участваха ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц...
В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега. Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров,..
Катерина Тумбалова е носител на именната стипендия "Академик Ростислав Каишев" за "Постижения в овладяването на химията и химичните технологии". Тя е лауреат на фондация "Еврика" за учебната 2023/ 2024 година. Катерина е все още студентка във Факултета по химия и фармация на СУ, специалност "Екохимия", но вече две години работи и в Института по обща и..
Павло Христофоров е роден в Киев, Украйна, и е потомък на българи от Запорожката област. Музикалният му път започва още на 10-годишна възраст, когато..
Седмата по ред експедиция на палеонтолозите от НПМ-БАН приключи успешно. Учените се натъкнаха на 30 нови вкаменелости до находището на динозаври и друга..
Неотдавна в страната ни бе завършен преглед на частното пенсионно осигуряване, извършен съвместно от няколко български институции и Организацията за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
