Обикновено не ги забелязваме или ги скубем и плевим, когато са в градината ни. Става въпрос за дивите растения, предшественици на много от познатите ни културни видове, които използваме днес за прехрана.
Дивите растения обаче, се оказват важен фактор за запазване на хранителната сигурност в условия на променящ се климат и нарастващо население.
Знаем от историята какви рискове крие монокултурното земеделие и колко уязвимо може да бъде то.
А всички модерни култивирани видове са еволюирали от диви предци къде с естествен отбор, къде чрез селекция.
Дивите роднини – Crop Wild Relatives (CWR) са всички видове, които се срещат в природата и които до известна степен са генетично свързани с ядливи и фуражни култури, лечебни растения, подправки, декоративни и горски видове, използвани от човека.
Дивите слънчогледи например могат да се адаптират към много по-студени или горещи условия от полските си братовчеди, но в същото време те са достатъчно близки генетично, за да могат да се кръстосат, а процесът не изисква генно инженерство.
Друг любопитен пример, който споделя Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в Тюбинген, е как в Европа и България използването на подложки от диви (американски) видове грозде се оказва спасяваща стратегия след опустошаването на десетки милиони декари европейски лозя от дребния вредител филоксера през 60-те години на 19 век.
Радина изтъква и една неочаквана полза от модите в храната и интереса към позабравени ядивни видове и сортове от рода на киноа, булгур, тученица, манголд и пр.
Чуйте разговора с нея за мерките, които трябва предприемем и за ключовата роля на биоразнообразието в среда на променящ се климат.
Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Тази седмица първото професионално училище в страната ни чества своя 140-и юбилей. Това е Професионалната държавна търговска гимназия "Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg