Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Между култури и континенти

Нобеловата награда за литература

| обновено на 08.10.21 в 15:19
Снимка: Уикипедия

На 7 октомври от Стокхолм Матс Малм, постоянният секретар на Шведската академия, обяви носителя на Нобеловата награда за литература за 2021 година – това е Абдулразак Гурна. Автор на романи и разкази, роден на остров Занзибар. Днес живее в Англия.

Според формулировката на Нобеловия комитет наградата се дава на писателя заради „неговото безкомпромисно и състрадателно вникване и изследване на последствията от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между култури и континенти.“

Абдулразак Гурна е професор в Университета на Кент, Великобритания. Академичният му интерес е насочен към постколониалното писане.

Писателският му дебют е през 1987 година с романа „Спомен за заминаване“. Тазгодишният Нобелов лауреат за литература е автор на десет романа, сред които: „Пътят на поклонниците“, „Дезертьорство“, “Възхитено мълчание“, „Край морето“, „Чакълено сърце“, „Доти“ и „Рай“. Романите „Рай“ 1994, „Край морето“ 2001 и „Дезертьорство“ 2005 са номинирани за престижната награда „Букър“. Родният език на Абдулразак Гурна е суахили. Книгите му обаче са писани на английски език. Заглавията, които ви представих, е възможно да са неточни, тъй като са преведени в спешен порядък от мен, тъй като на български език, а и не само, този автор не е превеждан и издаван.

Предстои трескава работа в близко време на родните издатели. И честито на автора, който тепърва ще открие своите нови читатели. И то на езици, за които професор Гурна знае, предполагам, че съществуват.

Да се върнем на Нобеловата награда за литература. И по-точно на въпроса: Кои автори очакваха решението на Стокхолмския комитет, но останаха без Нобелова награда? 

В краткия списък на предложените бяха Мирча Картареско от Румъния, Нгуги Ва Тхионго от Кения, Харуки Мураками – Япония и Людмила Улицка от Русия.

И за да не се изкуши някой сред колегите да сгреши в ентусиазма си, да напомня, че първият автор от Африканския континент, награден с Нобелова награда за литература е Уоле Шоинка през 1986 година, който, между другото, също освен на родния си език йоруба, пише на английски език. С това не намеквам, че Нобеловият комитет чете само на английски език…

„Край на евроцентричната перспектива към литературата – обяви Андрес Олсон, председател на Нобеловия комитет. – Вече ще гледаме към целия свят."

Да. Ние ценим умението на Нобеловия комитет да ни изненадва, но сред специалистите в литературата вече се задават въпроси дали някой въобще знае критериите на литературния Нобел?

А иначе – честита награда, в която – докато не успея да прочета поне няколко от десетте романа на Абдулразак Гурна, ще смятам, че няма никаква хиперболизирана политичност и преднамерена политкоректност.

И накрая ми позволете, и без да съм букмейкър, да предскажа, че най-четеният роман в близките месеци ще бъде последният роман на новия носител на Стокхолмската награда за литература Абдулразак Гурна, написан през 2020 година и озаглавен „След живота. Лондон: Блумсбъри“.

Това е всичко, относно Стокхолмската награда – между култури и континенти.

Снимки – Уикипедия, ЕПА/БГНЕС




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Връчиха наградите от международния литературен конкурс "Изящно перо 2024"

Преди дни Салонът на българската култура и духовност в Чикаго официално връчи Грамотите и наградите от международния литературен конкурс "Изящно перо 2024".  Конкурсът "Изящно перо" е по идея на Снежана Галчева от Чикаго, председател на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и инициатор на Салона за българска култура и..

публикувано на 11.07.24 в 17:30

Предопределено ли е кой ще се огледа в "Огледалото на вярата"?

В 2004 г. генетикът Дийн Хеймер публикува книгата си "Генът на Бога", в която твърди, че съществува ген, който предопределя доколко човек ще е склонен да търси духовното, трансцедентното и вярата. Според него, при някои хора влечението към религията е вродено.   В "Огледалото на вярата" артистичното обединение УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег..

публикувано на 11.07.24 в 16:04

Изкуството в градска среда и слоновете в стаята

С изразът "слонът в стаята" на английски наричат темите, които по някаква причина остават необговорени и мълчаливо доминират разговора. Такива теми невинаги могат да бъдат облечени в думи, но пък добре захранват изкуството с нужното вдъхновение, а и винаги има нужда точно те да бъдат адресирани. "Девет слона" е лятна програма за изкуство в..

публикувано на 11.07.24 в 15:30

"Заплаха от ракети" – а животът продължава да тече

Как се живее под постоянната "Загроза балiстики" в Украйна питат двама млади български артисти – художничката Лекси Фльор и режисьорът Лазар Въздухарев. За да си отговорят на този въпрос, те не разчитат на въображението си, а се качват в поочукан кабриолет и потеглят към страната, в която от повече от две години се сипят ракети. Резултатът,..

публикувано на 11.07.24 в 14:51

Романът "Капризно лято" – за опитни читатели с чувство за хумор

Малък провинциален курорт и лятна скука – докато не се случва едно вълнуващо събитие. "Капризно лято" е роман, написан преди почти 100 години от чешкия писател Владислав Ванчура. Романът е безкрайно увлекателен и свеж, по думите на издателката Десислава Желева. Преводът от чешки е дело на Васил Самоковлиев, а илюстрациите в книгата са на чешкия..

публикувано на 11.07.24 в 14:26